Ергативно-абсолютивен строй: Разлика между версии
м Робот Добавяне: eu:Ergatibo |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка}} |
{{обработка}} |
||
Според строежа на изречението езиците в света се разделят на две основни групи- номинативни (или езици с номинативен строеж) и ергативни. |
|||
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в |
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латинския език. За номинативните езици като основа се явява извършителят на действието (агенс). В повечето от случаите той е подлогът и стои в "основен" падеж, принципно лишен от предлог: "Вася лови риба". |
||
«Вася лови риба». |
|||
Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици. |
Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици. |
||
За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието). |
|||
Пример от баския език, където абсолютивът в единствено число има нулево окончание: -a е определителният член, а ергативът е окончанието -k след определителния член: hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че пациенсът е в основата на изречението и приема абсолютния падеж. |
|||
«Рыба ловится Васей» или на БГ "Рибата е ловена от Вася". |
|||
В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция не може да има пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието, независимо дали глаголът е преходен, или непреходен, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция. |
|||
Примери от баския език, където абсолютивът в единствено число има нулево окончание: |
|||
Ергативен падеж(-a — определен артикул), а ергативът- окончание -k,идващо след след артикула hiztariak otsoa harrapatu du (Ловецът хвана вълка, дословно На ловеца му попадна вълк, абе на руски ще те ориентира по-добре- «Охотнику попался волк») пРЕДВИД ПЪЛНОТО ОТСЪСТВИЕ НА ЕРГАТИВА В руския език, налага се да се замини с дателен падеж, но смисълът на структурата е запазен. |
|||
Обърни внимание - основата на изречението се явява пациенсът, стоящ в абсолютен падеж. |
|||
Агенсът като такъв в ергативните конструкции точно започва да се развива и затова се противопоставя на пациеса като нещо вторично, несамостоятелно и слабо. |
|||
Впрочем, той излиза на преден план при непреходните глаголи, където пацияенс, по определение не може да бъде. |
|||
Otsoa etorri da (Вълкът дойде). |
|||
Предполагаема история на ергативните системи |
Предполагаема история на ергативните системи |
||
В науката няма |
В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж. |
||
Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог. |
|||
Една от съществуващите теории предполага,че е във връзка с развитието на пасивната конструкция («Дом построен рабочими» или домът е построен от работниците), тя е могла постепенно да утесни или значително да ограничи употребата на актива- което е могло в частност да се случи в много от индоевропейските езици. |
|||
Друга теория счита ергативния |
Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната. |
||
Следи от ергативни форми в съвременните езици |
Следи от ергативни форми в съвременните езици |
||
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език |
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен. |
||
Във френския и испанския език също има подобни конструкции: "Me gustan flores" (исп.) и "Les fleures me plaisent" (фр.), което означава "харесват МИ цветята". |
|||
В японския език ергативната следа |
В японския език ергативната следа се наблюдава в конструкцията за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — букв. "имам куче", като "ину" ("куче") стои в именителен падеж, а "ватаси" ("аз") - в дателен, т.е. пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив. |
||
私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — досл. Имам куче. където ину- куче стои в именителен падеж а аз- ватаси, в "дателен", пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив. |
|||
[[Категория:Падежи]] |
[[Категория:Падежи]] |
Версия от 23:56, 2 август 2010
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Според строежа на изречението езиците в света се разделят на две основни групи- номинативни (или езици с номинативен строеж) и ергативни.
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латинския език. За номинативните езици като основа се явява извършителят на действието (агенс). В повечето от случаите той е подлогът и стои в "основен" падеж, принципно лишен от предлог: "Вася лови риба". Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици. За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието). Пример от баския език, където абсолютивът в единствено число има нулево окончание: -a е определителният член, а ергативът е окончанието -k след определителния член: hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че пациенсът е в основата на изречението и приема абсолютния падеж. В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция не може да има пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието, независимо дали глаголът е преходен, или непреходен, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
Предполагаема история на ергативните системи В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж. Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог. Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.
Следи от ергативни форми в съвременните езици Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен. Във френския и испанския език също има подобни конструкции: "Me gustan flores" (исп.) и "Les fleures me plaisent" (фр.), което означава "харесват МИ цветята". В японския език ергативната следа се наблюдава в конструкцията за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — букв. "имам куче", като "ину" ("куче") стои в именителен падеж, а "ватаси" ("аз") - в дателен, т.е. пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.