Веселиново (област Шумен): Разлика между версии
Ruud~bgwiki (беседа | приноси) |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други. |
Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други. |
||
Ето и линк към групата на кукерския състав във Facebook : http://www.facebook.com/group.php?gid=334683661506 |
|||
; Веселиновският водопад |
; Веселиновският водопад |
||
Версия от 21:02, 6 август 2010
Тази статия е за селото в Шуменско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол).
| Веселиново | |
  Веселиново  Веселиново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 621 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 261 m |
| Пощ. код | 9828 |
| Тел. код | 05353 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 10762 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Смядово Иванка Николова (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Веселиново Росица Чифудова (ГЕРБ) |
| Веселиново в Общомедия | |
Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, Област Шумен.
География
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 км южно от гр. Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат /Ришкия проход/. Климатът е умерено-континентален. През селото минават 2 реки: Брестова и Кръщеница-част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Района е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.
История
До 1934 година името на селото е Байрям дере.[2] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Културни и природни забележителности
.JPG){kind=link}
- Черните кукери
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.
Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други. Ето и линк към групата на кукерския състав във Facebook : http://www.facebook.com/group.php?gid=334683661506
- Веселиновският водопад
Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопада Скока наричан още Веселиновски водопад.
Личности
- Желю Желев - първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС.
- Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[4]
Други
Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района - животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично-чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня отглеждана при пасищни условия.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.