Флуоресценция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
превод от руски
 
Ред 13: Ред 13:


== Приложения ==
== Приложения ==
Флуоресценцията има много практически приложения в [[минералогия]]та, [[криминалистика]]та, багрилата, биологически маркери и най-срещаното - [[луминесцентна лампа|луминесцентните лампи]]. Съществува и специален дял от [[спектроскопия]]та - флуоресцентна спектроскопия.
Флуоресценцията има много практически приложения в [[минералогия]]та, [[криминалистика]]та, багрилата, биологически маркери и най-срещаното - [[луминесцентна лампа|луминесцентните лампи]]. [[конфокален микроскоп|Конфокалният микроскоп]] използва флуоресценцията на биологически образци за наблюдения с голям [[контраст]]. Съществува и специален дял от [[спектроскопия]]та - флуоресцентна спектроскопия.


{{превод от|ru|Флуоресценция|25653402}}
{{превод от|ru|Флуоресценция|25653402}}

Версия от 10:31, 9 август 2010

Тоник при облъчване с видима светлина (отляво) и с ултравиолетова светлина (отдясно). Оцветената в синьо флуоресценция се дължи на наличието на производни на хинина в напитката.

Флуоресценцията е физично явление, вид фотолуминесценция. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от възбудено в основно състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът Джордж Стокс през 1852 г.

Схематично представяне на процесите на поглъщане на светлината и флуоресценция (диаграма на Яблонски)

При нормални условия болшинството молекули се намират в основно електронно състояние . При поглъщане на светлина молекулата преминава във възбудено състояние .

За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията представлява забранен по спин преход между две състояния с различна мултиплетност.

Произход на термина

Терминът «флуоресценция» произлиза от названието на минерала флуорит, при който е открита за първи път и Шаблон:Lang-lat — наставка, означаваща слабо действие.

Приложения

Флуоресценцията има много практически приложения в минералогията, криминалистиката, багрилата, биологически маркери и най-срещаното - луминесцентните лампи. Конфокалният микроскоп използва флуоресценцията на биологически образци за наблюдения с голям контраст. Съществува и специален дял от спектроскопията - флуоресцентна спектроскопия.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флуоресценция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​