Карбамид: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 96: Ред 96:
|-
|-
|}
|}
'''Карбамид''' (lat. Urea), също [[Карбонил]]ди[[Амид|амид]], – да не се бърка с [[пикочна киселина]] – е [[органично съединение]], което е краен продукт на обмяната на веществата при много животни при разграждането на азотни съединения (напр. Аминокиселини) и се отделя чрез [[урината]]. Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк.
'''Карбамид''' (lat. Urea), също [[Карбонил]]ди[[Амид|амид]], – да не се бърка с [[пикочна киселина]] – е [[органично съединение]], което е краен продукт на обмяната на веществата при много животни при разграждането на азотни съединения (напр. Аминокиселини) и се отделя чрез [[урина]]та. Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк.


== История ==
== История ==

Версия от 19:06, 12 август 2010

Карбамид
Карбамид
Обща информация
Систематично име Карбамид
Други имена Карбонилдиамид
Диамид
Уреа
Пиагран
Молекулна формула CH4N2O
SMILES
Моларна маса 60,06 g/mol
Външен вид кристали
CAS номер [57-13-6]
Свойства
Плътност и фаза 1,3230 g.cm−3, твърда
Разтворимост във вода 1000 g·l−1 (20 °C)
В етанол 50 g·l−1 (20 °C)
Точка на топене 132.5 - 134.5 °C
Точка на кипене
Киселинност (pKa)
Вискозитет
Диполен момент
Опасности
Основни опасности ?
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Фазово поведение
Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Карбамид (lat. Urea), също Карбонилдиамид, – да не се бърка с пикочна киселина – е органично съединение, което е краен продукт на обмяната на веществата при много животни при разграждането на азотни съединения (напр. Аминокиселини) и се отделя чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк.

История

Файл:Urea3D.png
модел на карбамида.

Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 от Hilaire Rouelle. През 1828 е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер (на немски Friedrich Wöhler) при реакция на калиев цианат и амониев сулфат, което противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената "жива сила" „vis vitalis“. Това поставя началото на органичната химия.

Физиология

Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH3) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.

Приложение

Поради високото си съдържание на азот 46%, карбамида е в световен мащаб най-значимият азотен тор.


Свойства


Индустриален синтез

Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества (в световен мащаб 127 млн. тона през 2004 г.). Уравнения:

от амоняк и въглероден двуокис се получава амониев карбамат.
амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.

Това е т. нар. Бош-Майзер (Bosch-Meiser) процес, разработен през 1922 г. и наречен на своите откриватели. Той като цяло е екзотермичен.