Могила

В покрайнините на село Желява, намиращо се не далеч от столицата на България, София, се намира Герова могила. Предполага се че тя датира от 254 г. преди новата Ера и там са останките на Цар Герасимус (Древно-гръцки цар) живял от 206 до 254 г. За цар Герасимус не се знае много, само това че е бил много жесток владетел и при неговото управление са загинали много хора. От тези факти идва и прозвището му Касапина. Поради жестокоста му той бива убит на 48 годишна възраст. Самият Герасимус става владетел на 45 години, той оправлява едва 3 години. Царят имал брат който загива в една от битките срещу тогаващната Османска империя.За съжаление Касапина няма наследници. В една от ожесточените битки срещу османците, гръцката армия е разгромена и царят бива тежко ранен но все пак той оспява да избяга. След поражението той отива на територията на сегашното Софийско поле в Стара планина над град Бухово и умира от раните си.
Роден	[[]] [[]] [[]], [[]]
Починал	[[]] [[]] [[]], [[]]
В покрайнините на село Желява, намиращо се не далеч от столицата на България, София, се намира Герова могила. Предполага се че тя датира от 254 г. преди новата Ера и там са останките на Цар Герасимус (Древно-гръцки цар) живял от 206 до 254 г. За цар Герасимус не се знае много, само това че е бил много жесток владетел и при неговото управление са загинали много хора. От тези факти идва и прозвището му Касапина. Поради жестокоста му той бива убит на 48 годишна възраст. Самият Герасимус става владетел на 45 години, той оправлява едва 3 години. Царят имал брат който загива в една от битките срещу тогаващната Османска империя.За съжаление Касапина няма наследници. В една от ожесточените битки срещу османците, гръцката армия е разгромена и царят бива тежко ранен но все пак той оспява да избяга. След поражението той отива на територията на сегашното Софийско поле в Стара планина над град Бухово и умира от раните си. в Общомедия

Надгробни могили

Надгробните могили са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през бронзовата епоха и стават характерен белег на тракийската религия и култура до края на античността. Височината, запазена днес, варира от няколко десетки сантиметра над повърхността на терена, до 20 м. Диаметърът им е значително по-малък от селищните и рядко достига до 100 м. Срещат се поединично, или групирани в могилни некрополи. В некропола в резервата "Сборяново", например, са идентифицирани повече от сто могили. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.

Мъртвите са полагани в гробове или в градени гробници, над които се извисява могилният насип. Гробовете могат да бъдат вкопани под терена, или да са направени над терена, и след това да е издигнат насипа от пръст. В други случаи, първо е издигана могилата, и гробовете са оформяни допълнително, като в тези случаи те са над нивото на терена. Някои гробове се оформят с каменни стени (цисти), други - с дървени, които обикновено се намират напълно изгнили. Много често могилите покриват гробница, която също може да е строена преди могилата, или след като могилата е насипана. Могилите са използвани за вторични или третични погребения, понякога са били донасипвани. Срещат се и не малко могили без погребения. Най-честата интерпретация на такива могили е, че те са символични погребения - кенотафи, които се правят за воини, загинали далеч от родното място. Но ако бяха такива, то в тях трябваше да има предмети, които да означат погребението на липсващия воин, каквито символични погребения често се срещат. Друга хипотеза предполага, че могилите са били някакви други знаци в пространството, например очертавали са форми на съзвездия. Такова е тълкуването Диана Гергова на групи могили в некрополите от резервата "Сборяново".

Известни тракийски могили с впечатляващи гробници са разкопани в Свещари Разградско, Мезек Свиленградско, десетки могили в Казанлък и Казанлъшко, Стрелча, Шипка, Старосел, Сливен и др.

Вижте също

• Траколожка експедиция за могилни проучвания
• Статии за тракийски могили

Литература

• Кратка енциклопедия "Тракийска древност", отг. ред. Димитър Попов, Аргес, София, 1993.
• Диана Гергова, Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия, изд. Агато, София, 1996.
• Георги Китов, Тракийските могили. – „Thracia“, X, 1993, 39–80.