Атомна физика: Разлика между версии
Dinamik-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: ur:جوہری طبیعیات |
м Робот Добавяне: frr:Atoomfüsiik |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
[[fi:Atomifysiikka]] |
[[fi:Atomifysiikka]] |
||
[[fr:Physique atomique]] |
[[fr:Physique atomique]] |
||
[[frr:Atoomfüsiik]] |
|||
[[gl:Física atómica]] |
[[gl:Física atómica]] |
||
[[he:פיזיקה אטומית]] |
[[he:פיזיקה אטומית]] |
Версия от 20:27, 20 август 2010
Атомна физика е основен раздел на физиката, който се занимава с атомa като изолирана система. От главен интерес са свойствата на електроните и най-вече процесите на последния електронен слой. В ежедневието атомна и ядрена физика се използват като синоними, но ядрената физика се занимава с процесите в самото ядро. Някои от подразделите на атомната физика са теория на атома, атомна спектроскопия, рентгенова спектроскопия, радиоспектроскопия и други.
Предмет на изучаване
Атомната физика разглежда атома като отделна система. Теоретичните модели най-често се състоят от едно атомно ядро и един или повече електрони. Атомната физика не се интересува от свойствата на атомите в твърдата материя или от техните колективни ефекти.
Свойствата на отделните атоми са най-силно изразени в плазмата или в газовете, особено в контекста на ултрастудените атомни газове и лазерното охлаждане. Обект на изучаване могат да бъдат също така и отделни йони, манипулирани чрез елетромагнитни полета и лазерна светлина.
Развития и приложение
Атгомната физика намира приложение в метрологията и точните измервания. Пример за това са атомните часовници, които се използват за световен стандарт за отчитане на време. Практика са също така измервания на фундаменталните физични константи в търсене на потвърждение на физични теории. Възможностите за контрол над атомите ги правят също така прекрасен инструмент за квантови симулации.