Мордовци: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sv:Mordviner |
KamikazeBot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: nl:Mordwienen |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
[[ja:モルドヴィン人]] |
[[ja:モルドヴィン人]] |
||
[[ko:모르도바인]] |
[[ko:모르도바인]] |
||
[[nl:Mordwienen]] |
|||
[[pl:Mordwini]] |
[[pl:Mordwini]] |
||
[[ru:Мордва]] |
[[ru:Мордва]] |
Версия от 16:59, 21 август 2010
Мордовците са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското езиково семейство.
Към 2003 броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.
Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: ерзянски и мокшански език. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, -терюхан, живее в Нижегородска област и от 19 век говори руски език. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „мордва“.
История
Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден „Велес“[1], мордовците произлизат от Нижегородска, Симбирска, Саратовска, Пензенска и северната част на Тамбовска губернии.
Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са закрепостявани към манастири и помещици. Бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
Литература
През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. Доронин.
Източници
- ↑ Языческая Славянская Информационная сеть - Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский