Битка при Свищов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| картинка = Картинка:Pereprava cherez Dunaj.jpg
| картинка = Картинка:Pereprava cherez Dunaj.jpg
| описание = Десанта при Свищов
| описание = Десанта при Свищов
| период = 15-16 юни / [[27 юни]]-[[28 юни]] [[1877]]
| период = 15-16 юни/[[27 юни]]-[[28 юни]] [[1877]]
| място = [[Свищов]], [[България]]
| място = [[Зимнич]]-[[Свищов]]
| причина =
| причина =
| повод =
| повод =
| територия =
| територия =
| резултат = Победа за Русия
| резултат = Победа за Русия
| страна1 = [[Руска империя|Русия]]
| страна1 = [[Image:Romanov Flag.svg|border|22px]] [[Руска империя|Русия]]
| страна2 = [[Османска империя]]
| страна2 = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Османска империя]]
| командир1 = генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]
| командир1 = [[Image:Romanov Flag.svg|border|22px]] генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]
| командир2 = Ахмед Хамди паша
| командир2 = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] Ахмед Хамди паша
| сила1 = 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия
| сила1 = Сборен десантен отряд (17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия)
| сила2 = 6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия
| сила2 = Свищовски гарнизон (6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия)
| жертви1 = 802 убити и ранени
| жертви1 = 802 убити и ранени
| жертви2 = неизвестни
| жертви2 = неизвестни
Ред 23: Ред 23:


==Битка при Свищов==
==Битка при Свищов==

===Обстановка===
===Обстановка===
На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващия Дунавската Руска армия княз [[Николай Николаевич]] решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов през нощта на 14 срещу 15 юни. Създаден е Сборен отряд с командир [[генерал-майор]] [[Михаил Драгомиров]] : XIV-а Пехотна [[дивизия]], IV-а Стрелкова [[бригада]] и др. части. Общо 17 [[батальон|батальона]], 6 [[сотня|сотни]] и 64 [[оръдие|оръдия]], разделени на три ешалона. Взети са мерки за дезориентиране на противника, запазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съредоточени при Свищов ( 1 [[табур]], 1 [[ескадрон]] и 2 оръдия ) и при с. [[Вардим]] ( 5 табура и 4 оръдия ). Командващ е Ахмед Хамди паша.
На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващия Дунавската Руска армия княз [[Николай Николаевич]] решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов през нощта на 14 срещу 15 юни. Създаден е Сборен отряд с командир [[генерал-майор]] [[Михаил Драгомиров]] : XIV-а Пехотна [[дивизия]], IV-а Стрелкова [[бригада]] и др. части. Общо 17 [[батальон|батальона]], 6 [[сотня|сотни]] и 64 [[оръдие|оръдия]], разделени на три ешалона. Взети са мерки за дезориентиране на противника, запазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съредоточени при Свищов ( 1 [[табур]], 1 [[ескадрон]] и 2 оръдия ) и при с. [[Вардим]] ( 5 табура и 4 оръдия ). Командващ е Ахмед Хамди паша.
[[Картинка:Dragomirov by Repin.jpg|ляво|мини|генерал-майор Михаил Драгомиров]]
===Извършване на десанта===
===Извършване на десанта===
След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич, генерал-майор Драгомиров запознава на 14 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20, 00 часа точното място на десанта - устието на р. Текирдере между гр. Свищов и с. Вардим е съобщено на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Частите на първия ешалон - 12 роти от Волинския Пехотен полк, сотня пластуни, 60 казака и 8 оръдия с командир [[полковник]] Родионов в 1, 00 часа на 15 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на р. Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват в страни. Противника със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие : западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващия източния фронт [[капитан]] Фок, атакува командния десен бряг на р. Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата конраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналия втори руски ешалон от движение се включва в битката и десния бряг здраво е овладян. [[Поручик]] Моторний по личен почин вдига своята II-а Стрелкова рота, увлича Минския Пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасноста на мястото на десанта.



След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич, генерал-майор Драгомиров запознава на 14/16 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20, 00 часа точното място на десанта - устието на р. Текирдере между гр. Свищов и с. Вардим е съобщено на император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
[[Картинка:Dragomirov by Repin.jpg|ляво|мини|генерал-майор Михаил Драгомиров]]
Частите на първия ешалон - 12 роти от Волинския Пехотен полк, сотня пластуни, 60 казака и 8 оръдия с командир [[полковник]] Родионов в 1, 00 часа на 15 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на р. Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват в страни. Противника със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие : западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващия източния фронт [[капитан]] Фок, атакува командния десен бряг на р. Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата конраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналия втори руски ешалон от движение се включва в битката и десния бряг здраво е овладян. [[Поручик]] Моторний по личен почин вдига своята II-а Стрелкова рота, увлича Минския Пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасноста на мястото на десанта.
===Бой за Свищов===
===Бой за Свищов===

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града заети с лозя и градини. С третия ешалон пристига командващия генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили около 11, 00 часа атакува и към 14, 00 часа превзема Свищовските височини. Около 15, 00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и гр. [[Велико Търново]]. На следващия ден 16 юни е заето с. Вардим и позиции по р. Пенда. Едновремено е изградено и предмостово укрепление.
Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града заети с лозя и градини. С третия ешалон пристига командващия генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили около 11, 00 часа атакува и към 14, 00 часа превзема Свищовските височини. Около 15, 00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и гр. [[Велико Търново]]. На следващия ден 16/27 юни е заето с. Вардим и позиции по р. Пенда. Едновремено е изградено и предмостово укрепление.
===Резултати===
===Резултати===
Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор [[Александър Деп]] в следващите дни построяват два понтонни моста през р. Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]].
Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор [[Александър Деп]] в следващите дни построяват два понтонни моста през р. Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]].


== Вижте още ==
== Вижте още ==

* [[Битки през Руско-турската война (1877-1878)]]
* [[Битки през Руско-турската война (1877-1878)]]

==Източници==
==Източници==
* Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 85-95
* Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 85-95

Версия от 07:11, 22 август 2010

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Десанта при Свищов
Информация
Период15-16 юни/27 юни-28 юни 1877
МястоЗимнич-Свищов
РезултатПобеда за Русия
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Михаил Драгомиров Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен десантен отряд (17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия)Свищовски гарнизон (6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия)
Жертви и загуби
802 убити и раненинеизвестни
Карта

Битката при Свищов е десант на Руската армия през р. Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на гр. Свищов през Руско-турската война (1877-1878).

Битка при Свищов

Обстановка

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващия Дунавската Руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов през нощта на 14 срещу 15 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров : XIV-а Пехотна дивизия, IV-а Стрелкова бригада и др. части. Общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на три ешалона. Взети са мерки за дезориентиране на противника, запазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съредоточени при Свищов ( 1 табур, 1 ескадрон и 2 оръдия ) и при с. Вардим ( 5 табура и 4 оръдия ). Командващ е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десанта

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич, генерал-майор Драгомиров запознава на 14/16 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20, 00 часа точното място на десанта - устието на р. Текирдере между гр. Свищов и с. Вардим е съобщено на император Александър II.

генерал-майор Михаил Драгомиров

Частите на първия ешалон - 12 роти от Волинския Пехотен полк, сотня пластуни, 60 казака и 8 оръдия с командир полковник Родионов в 1, 00 часа на 15 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на р. Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват в страни. Противника със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие : западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващия източния фронт капитан Фок, атакува командния десен бряг на р. Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата конраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналия втори руски ешалон от движение се включва в битката и десния бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята II-а Стрелкова рота, увлича Минския Пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасноста на мястото на десанта.

Бой за Свищов

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града заети с лозя и градини. С третия ешалон пристига командващия генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили около 11, 00 часа атакува и към 14, 00 часа превзема Свищовските височини. Около 15, 00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и гр. Велико Търново. На следващия ден 16/27 юни е заето с. Вардим и позиции по р. Пенда. Едновремено е изградено и предмостово укрепление.

Резултати

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват два понтонни моста през р. Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

Вижте още

Източници

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 85-95
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 87-88