Пантеон на възрожденците: Разлика между версии
Премахнат невалиден линк и нова снимка на Пантеона след слагането на кръста на покрива |
|||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
== Gallery == |
== Gallery == |
||
<gallery perrow= |
<gallery perrow=4> |
||
Image:Pantheon 002-inside.jpg|Пантеонът отвътре |
Image:Pantheon 002-inside.jpg|Пантеонът отвътре |
||
Image:Pantheon 003-Inside.jpg|Пантеонът отвътре |
Image:Pantheon 003-Inside.jpg|Пантеонът отвътре |
||
Image:Pantheon 009.jpg|Пантеонът отвътре |
Image:Pantheon 009.jpg|Пантеонът отвътре |
||
Image:Pantheon 010.jpg|Пантеонът отвътре |
Image:Pantheon 010.jpg|Пантеонът отвътре |
||
Image:Pantheon 011.jpg|Пантеонът отвътре |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 15:22, 25 август 2010
Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. Изграден е по проект на архитект Никола Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.
Почетени са 453-ма души - участници в Ботевата чета,Червеноводска въстаническа чета , Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.
За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия[1] през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.
Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта. Отворен е за посещение на 28 февруари 1978 г.
Gallery
-
Пантеонът отвътре
-
Пантеонът отвътре
-
Пантеонът отвътре
-
Пантеонът отвътре
