Йога

Част от серията статии за
Индуизъм
История Божества Секти Митология
Вярвания и обреди
Дхарма Карма Прераждане Артха Кама Самсара Мая Йога Бхакти Мокша Пуджа Мандир Вегетарианство
Писания
Веди Упанишади Рамаяна Махабхарата Бхагавад гита Пурана други
Свързани теми
Индуизъм по страна Гурута и светци Реформи Аюрведа Календар Критика Празници Речник Джьотиша

Статуя на йогин в Делхи, Индия

Йога (деванагари, санскрит योग) е една от шестте ведически философски школи , която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението. Йогин е името на онзи, който практикува физическа, умствена и духовна дисциплина Йога.

Етимология

Произходът на думата йога в санскрит може да се изведе от 3 корена, описвайки 3 различни основни значения.

• Първо е значението, произтичащо от преходния глагол юджир (युजिर्, yujir) - свързвам, обвързвам, съединявам, сливам, обединявам, впрягам (युनक्ति, yunakti). Среща се примерно в Rg-veda X.CXIV.95.
• Вторият произход на думата се свежда до преходния глагол юдж (युज्, yuj) управлявам, контролирам (योजयति, yojayati) -yuj-samyamane. Среща се в Manu 7.44, Mahābhārata III.2639.

Въпреки, че според граматиката Panini III.3.19 се позволяват 3 различни употреби, първото известно използване на глагола в непреходната му форма е от Патанджали.

• Третото значение идва от непреходния глагол юдж (युज्, yuj) със значението на концентрация, юдж-самадхау (युज् समाधौ, yuj samādhau). Вяса (Vyāsa) правилно определя Йога като самадхи (yogaḥ samādhiḥ), а Вачаспати (Vācaspati) определено посочва и извеждането на смисъла от по-горе описания корен.

Трябва да се отбележи, че с времето думата Йога придобива допълнителни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значения, в които думата Йога се употребява.

Същност

Йога има пет опорни точки:

• Правилни упражнения (асани) - тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни, за този, който ги изпълнява и в същото време полезни за тялото, ума и духа.
• Правилно дишане (пранаяма) - йога ни учи как да използваме максимално дробовете си и да контролираме дишането. Правилното дишане трябва да е дълбоко, бавно и ритмично. Това подобрява жизнеността и прочиства ума.
• Правилна релаксация - чрез пълно отпускане на мускулите се подмладява нервната система и се постига вътрешен мир.
• Правилна диета - храната, която ядем повлиява ума ни. Йога препоръчва вегетарианска храна.
• Позитивно мислене и медитация - това е най-важната част. Ние сме това, което мислим. Трябва да се стараем да мислим позитивно и творчески, което ще ни помогне да постигнем отлично здраве и спокоен ум. Позитивен поглед към живота може да бъде развит чрез изучаване и практикуване на техниките от философията Веданта.

Направления

Съществуват четири различни Йога направления или Пътища: Джнана Йога или Йога на знанието, Карма Йога или Йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните натури), Бхакти Йога или Йога на космическата любов и Раджа Йога или „царят“ на Йога. За основоположник на системата Йога се счита мъдрецът Патанджали, който я обособява върху съществуващ вече опит на отделни йоги в творбата си „Йога сутра“. Терминологията в нея е изцяло взета от Ведите и е съобразена с техния авторитет. Ето защо Йога се причислява към една от шестте ортодоксални (признаващи авторитета на Ведите) системи — Миманса, Санкхия, Ниая, Вайшешика, Веданта и Йога. Съществува система, позната още като Ащанга йога (ашт — осем и анга — степен, ниво), която има осем степени, нива като всяко следващо ниво е взаимообвързано с предходните и представлява оптимален базис за усвояване и постигане на следващото такова. Разделение на Йога в отделни видове е формално:

1. Яма — себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности)

2. Нияма — кодекс на личното поведение (вътрешноличностна самодисциплина)

3. Асана — телесни положения или пози, упражнения

4. Пранаяма — съзнателен контрол върху ритъма на дишането

5. Пратяхара — оттегляне на сетивата и относителна независимост на ума от тях

6. Дхарана — насочване, концентрация на мисълта

7. Дхяна — задържане на насочената мисъл, медитация

8. Самадхи — самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект)

Тези осем степени се групират в три вида:

• Нравствена самодисциплина (Яма и Нияма)
• Телесна самодисциплина (Асана, Пранаяма и Пратиахара)
• Умствена самодисциплина (Дхарана, Дхиана и Самадхи)

Ащанга йога прилага на практика философията на Санкхя с цел да се постигне освобождение (мокша) и съставя класическата Йога. Тази оригинална Йога е обяснена от Патанджали в неговата творба. Тази система се опитва да обясни природата на ума и средствата за постигане на това, което се описва като крайна, най-висока, но не и последна, цел на живота - кайваля, т.е. освобождаването на духа (Пуруша) от материята (Пракрити). Кайваля е позната още като Нирвана, което в превод означава приблизително "не чрез материалното" и се тълкува като висше състояние на съществуване, освободено от оковите на материалното тяло.

Основна цел на Йога е сливането на човека с природата или с Бог (Брахман или Ишвара).

Извън Индия Йога най-вече се свързва с Асана (физически пози) и Пранаяма (съзнателен контрол на дишането) в Хатха Йога - Йога на тялото, на физическото и умственото здраве. ,

В контекста на неиндуистки религиозни традиции

Будизъм

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Джайнизъм

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Ислям

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Християнство

{{факт|Православната църква осъжда практикуването на йогa, поради окултния езически религиозен характер на йога. Виж например Н. Кроткий "В мрежите на Агни-Йога" , книгата на Свещенник Родион "Люди и демоньi", гл. 3 т. 3 "Йога" , книгата на Иерей Владимир Елисеев "Православньiй путь ко спасению и восоточньiе и оккультньiе мистические учения", , книгата на Архимандрит Лазар "Восточньiе культьi" и т.н. Някои православни свещеници осъждат практикуването на йога, тъй като то давало на хората способности, изгубени след грехопадението, чието притежаване е противно на Божията воля.

Отношението на Римоатолическата църква към йога е двусмислено - тя не осъжда тези практики сами по себе си, но изразява опасения от някои свързани с тях рискове. През 1989 година Светият престол изпраща окръжно писмо до католическите епископи, което коментира „източните методи“ на молитва, включително йога. В него се казва, че „разбиран по неадекватен и неправилен начин, символизмът [на човешкото тяло] може дори да се превърне в идол и по този начин в пречка за издигането на духа към Бог“. Според Ватикана еуфоричното състояние, достигано чрез йога, не трябва да се бърка с молитвата или да се приема за признак за присъствието на Бог. Освен това писмото предупреждава, че концентрирането върху физическата страна на медитацията може да се „изроди в култ към тялото“, а приравняването на телесни състояния с мистицизма „може да доведе до психически смущения, а понякога и до морални извращения“. Подобни опасения са изразявани още във времето на ранното християнство, когато Църквата се противопоставя на гностицизма.

Някои протестантски фундаменталистки организации в Северна Америка осъждат практикуването на йога, като несъвместимо с християнството, свързвайки го с приеманото за езическо движение Ню Ейдж.

Източници

• Шаган, Василий. Може ли православен християнин да се занимава с йога? // Православие.БГ, 2006. Посетен на 28 май 2010.
• Ankerberg, John и др. Encyclopedia of New Age Beliefs. Harvest House Publishers, 1996.
• Steinfels, Peter. Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East // The New York Times, 1990. Посетен на 28 май 2010.