Взривно вещество: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратки
м Робот Добавяне: af:Springstof
Ред 74: Ред 74:
[[Категория:Взривни вещества| ]]
[[Категория:Взривни вещества| ]]


[[af:Springstof]]
[[an:Explosivo]]
[[an:Explosivo]]
[[ar:متفجرات]]
[[ar:متفجرات]]

Версия от 21:23, 31 август 2010

Предупредителен знак за опасност от взрив
Подготовка за взривяване на боеприпаси с експлозив C4

Взривните вещества (или експлозиви) са химически съединения или техни смеси, способни в резултат на определени външни въздействия да се взривят, увеличавайки рязко и многократно обема си, при което обикновено отделят топлина и светлина. При взрива се освобождава част от съдържаната във взривното вещество химическа енергия.

Общи сведения

Чувствителността на взривните вещества към външни въздействия, зависи от вида на въздействието (начален импулс) и се характеризират с минималното количество енергия необходимо за възбуждането на едно или друго взривно превръщане. Различава се чувствителност на взривните вещества към топлинни и механически въздействия, а също така и към взрив на други взривни вещества. Тя се определя със стандартни методи на изпитания.

Взривните вещества като източник на енергия, наред със скоростта на взривното превръщане се характеризират още и с:

При детонация разлагането на взривните вещества протича толкова бързо, че отделилите се газообразни продукти с температура няколко хиляди градуса, се оказват сбити в обем близък до началния обем на заряда. Разширявайки се рязко, те се явяват основен първичен фактор на разрушителното действие на взрива.

Различават се два основни вида действия на взрива: бризантност и фугасност.

Бризантността на взривните вещества е свързана с разрушителното действие на продуктите на детонацията върху прегради разположени в близост до заряда. Тя се определя от налягането във фронта на взривната вълна, достигащо сто хиляди кг/см2 и е зависеща от плътността на заряда и скоростта на детонация. При нея се наблюдават силни деформации, пробиване и раздробяване на преградите, разлитане на образуваните осколки и т.н.

Фугасността на взривните вещества е свързана с разрушителното действие на ударната вълна, образуваща се при взрива на заряда. Определящо влияние върху фугасността оказват обема на газообразните продукти на взривното превръщане. Обикновено фугасността се изразява в относителни единици в сравнение със стандартно взривно вещество (като правило тротил).

Освен разрушителната способност на взривните вещества, съществено значение има и тяхната способност да запазват своите химически и физически свойства в процес на снаряжение, транспортиране и съхранение. Последното е особено важно за взривните вещества, използвани във военното дело, доколкото значително количество боеприпаси се произвеждат в мирно време, дълго преди началото на военните действия.

Класификация на взривните вещества

По състав взривните вещества се делят на две големи групи: взривни химически съединения и взривни смеси.

Повечето взривни вещества от първата група представляват кислородосъдържащи вещества, притежаващи свойство да се окисляват напълно или частично без достъп на въздух. Съществуват и съединения, не съдържащи кислород, но притежаващи свойството да се взривяват (азиди, ацетилениди и др.). Те като правило, са с неустойчива молекулна структура, повишена чувствителност към външни въздействия и се отнасят към веществата с повишена взривоопасност.

Взривните смеси са смес от две или повече, химически не свързани помежду си вещества. Те биват газообразни, течни и твърди. Във военното дело се използват предимно твърди взривни смеси.

По начин на използване, взривните вещества се подразделят на:

  • инициращи (първични)
  • бризантни (вторични)
  • метателни (барут, ракетни горива) и
  • пиротехнически смеси.

Инициращи взривни вещества

Инициращите взривни вещества са предназначени за възбуждане на взривно превръщане на заряд от други взривни вещества. Те се отличават с повишена чувствителност и се взривяват лесно от слаби начални импулси (удар, триене, електрическа искра и др.) Основни инициращи взривни вещества са живачен фулминат, оловен азид, оловен стифнат , тетрацен, ацетонов пероксид, гърмящо сребро, диазодинитрофенол (или техни смеси). Малко количество от иницииращото вещество, обикновено милиграми, е достатъчно за взривяване на значително по-голямо количество от основното вещество, което обикновено е по-устойчиво и лесно за съхранение.[1]

Във военното дело инициращите взривни вещества се използват за снаряжаване на капсул-възпламенители, запалителни тръбички, електровъзпламенители, артилерийски и подривни капсул-детонатори, електродетонатори и др. Те се използват също така и в различните средства на пиротехниката: пирозаряди, пиропатрони, пиростартери, катапулти, разривни болтове и гайки, самоунищожители и др.

Бризантни взривни вещества

Бризантните взривни вещества са по-малко чувствителни към външни въздействия и възбуждането на взривното превръщане в тях се осъществява главно с помощта на инициращи взривни вещества. Като бризантни взривни вещества се използват обикновено нитросъединения тринитротолуол (TNT, тротил), нитрометан), нитроамини (тетрил, хексоген, пикринова киселина, октоген, етилендинитроамин и др.), алкохолни нитрати (нитроглицерин, нитрогликол и др.). Най-често всички тези съединения се използват под формата на смеси.

В състава на взривните вещества могат да влизат и невзривни вещества. Например, за снижаване чувствителността на взривните вещества към външни въздействия в тях се добавят специални вещества, наречени флегматизатори - (парафин, восък). За увеличаване топлината на взрива, бризантните взривни вещества се смесват с метален прах (алуминий например). Съществуват също така смеси, изготвени от вещества, които поотделно не са взривни вещества: (гориво, окислител и регулиращи добавки). Те биват наричани по вида на окислителя: хлоратити (окислител-калиев хлорат), перхлоратити (окислител-калиев перхлорат), амонити (окислител-амониев нитрат), оксиликвити (окислител-течен кислород) и др.

По начин на приготвяне, твърдите смеси от бризантни взривни вещества биват пресовани и лети. Последните се наричат взривни сплави.

Бризантните взривни вещества се използват за снаряжаване на бойните глави на различни класове ракети, реактивни снаряди, артилерийски и инженерни мини, авиационни бомби, торпеда, дълбочинни бомби, ръчни гранати и т.н.

В ядрените боеприпаси, бризантните взривни вещества се използват в зарядите предназначени за придвижване на парчетата ядрено гориво до образуване на надкритична маса.

В различните спомагателни системи на ракетно-космическата техника, бризантните взривни вещества се използват като основни заряди за разделяне на конструктивните елементи на ракети, космически апарати, енергийни отсеци, аварийно изключване на двигателите, отваряне на парашутни отсеци, аварийно отватяне на люкове и др.

Метателни взривни вещества

Метателните взривни вещества (барут и ракетни горива), служат за източник на енергия за изхвърляне на тела (снаряди, мини, куршуми и др.) или задвижване на ракети. Тяхната отличителна особеност е способността за взривно превръщане под формата на бързо горене, но без детонация.

Пиротехнически смеси

Пиротехническите смеси се използват за получаване на пиротехнически ефекти (светлинни, димни, запалителни, звукови и др.). Основният вид взривно превръщане на пиротехническите смеси е горене.

История

Макар че още в древността съществуват термични оръжия, като гръцкия огън, първото взривно вещество, намерило широко приложение във военното и минното дело е барутът, изобретен през 9 век в Китай. Той е чувствителен към водата и отделя голямо количество тъмен дим. През 19 век традиционният барут е заменен от новоткрити вещества, като нитроглицерин, нитроцелулоза, бездимен барут, динамит и желатин-динамит. Бързото развитие на експлозивите през двете световни войни довежда до изместването на тези вещества от съвременните тротил и C-4.

Употреба

Взривните вещества се използват и в промишлеността за извършването на различни взривни работи. Ежегодният разход на взривни вещества в страните с развито промишлено производство дори в мирно време е стотици хиляди тонове. Във военно време разходът на взривни вещества рязко нараства. В периода на Първата световна война във воюващите е бил около 5 милиона тона, а във втората е превишил 10 милиона тона.

Бележки

Източници