Стефан Стефанов: Разлика между версии
м форматиране |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| роден-дата = [[6 юли]] [[1876]] |
| роден-дата = [[6 юли]] [[1876]] |
||
| роден-място = [[Сливен]], [[България]] |
| роден-място = [[Сливен]], [[България]] |
||
| починал-дата = [[11 януари]] [[1945]] или [[25 март]] [[1946]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-Х</ref> |
|||
| починал-дата = [[11 януари]] [[1945]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов". |
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов". |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{сорткат|Стефанов, Стефан}} |
{{сорткат|Стефанов, Стефан}} |
||
Версия от 19:53, 4 септември 2010
Тази статия е за българския предприемач и политик. За футболиста вижте Стефан Божков.
| Стефан Стефанов | |
| политик, индустриалец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Демократическа партия |
Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов (1931-1934 г.).
Биография
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.
Политическа кариера
- 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
- 1915-1933 г. - член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
- 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
- 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
- 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
- 1926-1939 г. - народен представител.
- 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.
- 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-Х