Стефан Стефанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране
мРедакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| роден-дата = [[6 юли]] [[1876]]
| роден-дата = [[6 юли]] [[1876]]
| роден-място = [[Сливен]], [[България]]
| роден-място = [[Сливен]], [[България]]
| починал-дата = [[11 януари]] [[1945]] или [[25 март]] [[1946]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-Х</ref>
| починал-дата = [[11 януари]] [[1945]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
}}
Ред 27: Ред 27:


В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;[[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния &nbsp;&nbsp;[[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;[[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния &nbsp;&nbsp;[[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".

== Източници ==
<references />


{{сорткат|Стефанов, Стефан}}
{{сорткат|Стефанов, Стефан}}

Версия от 19:53, 4 септември 2010

Тази статия е за българския предприемач и политик. За футболиста вижте Стефан Божков.

Стефан Стефанов
политик, индустриалец
Роден
Починал
ПартияДемократическа партия

Стефан Георгиев Стефанов е български политик от  Демократическата партия, индустриалец и съветник на  цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на  Никола Мушанов (1931-1934 г.).

Биография

Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му     Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През     1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През     1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.

Политическа кариера

  • 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
  • 1915-1933 г. - член на  Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
  • 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
  • 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
  • 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
  • 1926-1939 г. - народен представител.
  • 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на  Никола Мушанов.
  • 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.
Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.

В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на     Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния   министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".

Източници

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-Х