Кавички: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: simple:Quotation mark
Ред 47: Ред 47:
[[ru:Кавычки]]
[[ru:Кавычки]]
[[sh:Navodnici]]
[[sh:Navodnici]]
[[simple:Quotation mark]]
[[sk:Úvodzovky]]
[[sk:Úvodzovky]]
[[sl:Narekovaj]]
[[sl:Narekovaj]]

Версия от 15:20, 17 септември 2010

„“

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Кавичките„  “ ) са препинателен знак, чиято основна функция е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти. Те са двоен знак; поставят се от двете страни на думата или израза, към който се отнасят.

Употреба

Кавички се употребяват в следните ситуации:

  • за отличаване на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена (например, булевард „Левски“).
  • при пряка реч или цитиране на чужда реч (например, „Дали да ѝ кажа истината“ — чудех се аз).
  • за изразяване на ирония или недоверие (например, Казаха, че заплатите щели да бъдат „големи“).

Непознати думи и изрази, както и термини, които разясняват в рамките на същото изречение, могат или да се поставят в кавички, или да се изписват с друг шрифт или в курсив. При названия на географски или топографски обекти, без значение степента на тяхната известност, не се използват кавички.

История

Кавичките се появяват (в писмените текстове) в Европа най-напред около 1450 г., но и след това е трябвало да минат още няколко столетия, докато се наложат. Те са наследник на т.нар. diplé (от гр. „двоен“ съобразно двете черти на знака „>“), с чиято помощ най-напред в полето на античните гръцки ръкописи е било отбелязвано началото на новите абзаци, а от VІІ в., макар и не особено последователно, в средновековните ръкописи - цитатите от Библията (други ръкописни знаци, употребявани със същата цел, са били: „V“, „Y“, „7“ или „s“). Като препинателни знаци за (отварящи и затварящи) кавички в пункуацията на българския език е възприет немският тип символи: напр. кавички - Anführungszeichen (т.е.: ...); за разлика от френския: «guillemets», възприет също в руския (т.е.: «...»); и от английския: quotes (т.е.: ...).

В логиката

В символните езици на модерната логика кавичките се използват за образуване на имена на поставените в тях изрази, т.е. за образуване на „знаци за знаци“. Съотв. поставените в кавички изрази се „споменават“ (mention), а не се „употребяват“ (use), а изреченията, в които се случва това, принадлежат към метаезика, а не към обектния език, част от който е въпросният израз. (Напр. „Сократ е собствено име“ е метаезиково изречение за разлика от обектноезиковото „Сократ е древногръцки философ“.)

Източници