Асен Пешев – Капуй: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
По професия Пешев е инженер - [[земемер]].
По професия Пешев е инженер - [[земемер]].


Юноша е на „[[Владслав София|Владслав]]“. Играл е за „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ от 1924 до 1940 г. Общо в Левски има 13 сезона. Играе още за професионалните клубове „[[Жиденице]]“ и „[[Славия (Прага)|Моравска Славия]]“ ([[Бърно]]) от 1934 до 1939.
Играл е във „[[Владислав (София)]]“ от [[1923]] до [[1924]] г., „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ от [[1924]] до [[1940]] г. Общо в Левски има 13 сезона. Като студент играе още за професионалните клубове „[[Збройовка (Бърно)|Жиденице]]“ и „[[Моравска Славия (Бърно)|Моравска Славия]]“ ([[Бърно]]) от [[1934]] до [[1939]] г.


[[Шампионат на България|Шампион на България]] и носител на [[Национална купа на България|купата]] през [[1933]] и [[1937]] г., трикратен столичен шампион през [[1925]], [[1929]] и [[1933]], четирикратен носител на Купата "[[Улпия Сердика]]" ([[1926]], [[1930]], [[1931]] и [[1932]] г.), двукратен носител на Балканската купа през 1932 и 1935.
[[Шампионат на България|Шампион на България]] и носител на [[Национална купа на България|купата]] през [[1933]] и [[1937]] г., трикратен столичен шампион през [[1925]], [[1929]] и [[1933]], четирикратен носител на Купата "[[Улпия Сердика]]" ([[1926]], [[1930]], [[1931]] и [[1932]] г.), двукратен носител на Балканската купа през 1932 и 1935.

Версия от 21:55, 19 септември 2010

Асен Пешев
български футболист
Роден
Починал
28 юни 1967 г. (на 59 г.)

НаградиФутболист № 1 на България (1931)

Асен Пешев-Капуй е български футболист, нападател.

Животопис

По професия Пешев е инженер - земемер.

Играл е във „Владислав (София)“ от 1923 до 1924 г., „Левски“ от 1924 до 1940 г. Общо в Левски има 13 сезона. Като студент играе още за професионалните клубове „Жиденице“ и „Моравска Славия“ (Бърно) от 1934 до 1939 г.

Шампион на България и носител на купата през 1933 и 1937 г., трикратен столичен шампион през 1925, 1929 и 1933, четирикратен носител на Купата "Улпия Сердика" (1926, 1930, 1931 и 1932 г.), двукратен носител на Балканската купа през 1932 и 1935.

Голмайстор на шампионата през 1933 г. с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Има 100 шампионатни мача и 86 гола, изиграл е и 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За национален отбор има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода 19271936 г. С националния отбор печели купата на БОК през 1931 г. и Балканската купа от турнира в Белград през 1932 г. Участва в първите квалификационни мачове за СП-1934 с Унгария и Австрия. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и националния отбор преди 1940 г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През 1931 г. в първата анкета на в. "Спорт" е определен за Футболист № 1 на България. Като студент в периода 1934/ес.-1936/ес., 1937/ес.-1939/пр. в Чехословакия играе и . От 1941 до 1943 г. играе за Владислав (София).

Капуй - царят на волетата

Той е една от перлите на българския футбол преди Втората световна война. Неизменният № 10 на Левски и националния отбор от 1925 до 1935 г. оформя лявата част на нападението заедно с Асен Панчев. Не напразно Панчето казва: "Винаги знаех къде е той. Между нас цареше пълна хармония, всеки чувстваше другия като неизменна част от себе си." И докато Панчев е преди всичко моторът на атаката, то Асен Пешев - Капуй, е главният топчия на тима. Или просто - Господин Гол.

Футболната му биография започва през 1923 г. в малкия столичен клуб Владислав от квартал "Перловец". Още през следващата година вече е в юношеския отбор на Левски. А оттам до първия състав има само една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния тим на България.

Капуй е отличен техник с чувство за комбинативност, вроден инстинкт за пласиране, физическа мощ и поразяващ шут с левия крак. Особено ефектни са ударите му от въздуха, заради което публиката казва, че е "царят на волетата".

Комплексните качества на Пешев му помагат през 1931 г. да бъде определен за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното по онова време - вестник "Спорт". Това е първият подобен приз, учредяван у нас. Върхът в кариерата пу е сезонът 1932 / 1933 г., когато Левски печели първата си титла държавен първенец. В шампионския марш Пешев участва в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на турнира за Балканската купа в Букурещ. И все пак той отбелязфа 27 гола в 13 срещи, коетд прави средно по 2,07 гола на мач. Постижение, недостигнато досега! Забележително ер че той постига 4 хетттрика: срещу Спортклуб (Сф) - 7:2; Борислав (Сф) - 8:2; Раковски (Сф)- 8:1 и Ботев (Ямбол) - 4:2. В мача с Борислав (Кн) - 9:1, той отбелязва цели 5 гола.

Но големият футболист си личи в решаващите мачове. В онези години дербитата са били между Левски и Славия. Всеки мач между сините и белите е истински празник за спортна София. В тези двубои Капуй е ненадминат. Срещу Славия той изиграва 23 мача и отбелязва ... 23 гола. Може би затова шеговито го наричат "враг №1 на Славия".

За националния отбор на България Асен Пешев изиграва 41 мача и отбелязва 10 гола. Освен това е двукратен балкански шампион - през 1932 г. в Белград и три години по-късно в София. Не е лесно да повярваме, че подобно постижение може да бъде осъществено в днешно време.

През 1935 г. е студент в Бърно, където в местната политехника изучава земемерно инженердство. В това време Чехословакия е една от водещите футболни нации в света. През 1934-а е дори световен вицешампион. Пешев е добре известен на местната футболна общественост от Славянския турнир в Прага през 1932 г. В двата мача на Левски срещу пражките Бохемианс (1:2) и Спарта (1:1) той отбелязва и двете попадения на сините. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния Жиденице (Бърно), който го наема като професионалист. В продължение на две години Капуй играе футбол за да се издържа и да учи за инженер. От 1937 г. преминава в другия клуб на Бърно - Моравска Славия, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев периодично се връша в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на отбора. След дипломирането си отново играе за Левски през сезона 1939/40. След 9 сепгември 1944 г. Капуй е изключен от физкултурното движение у нас, защото е бил ... професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е проектант отначало в М-во на земеделието и по-късно в "Геопланпроект".