Тарквиний Приск: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
| трети брак =
| трети брак =
| династия =
| династия =
| баща = Демарат от Коринт
| баща = [[Демарат от Коринт]]
| майка =
| майка =
| герб =
| герб =
Ред 30: Ред 30:
==Ранни години==
==Ранни години==


Според [[Тит Ливий]], Тарквиний Приск е [[Етрурия|етруск]] по произход от град [[Тарквиния]]. Ливий още твърди, че оригиналното му етруско име е Лукумон (Lucumo). След като наследява бащиното си богатство Приск се опитва да навлезе в политиката. Недоволен от възможностите в Етрурия (поради предразсъдъци към чужденците) той мигрира в [[Рим]] заедно с жена си Танаквил (Tanaquil). В град Тарквиния на Приск е забранено да получи политическа длъжност заради етническата принадлежност на баща му Демарат от Коринт, който идва от едноименния град в [[Гърция]] ([[Коринт]]). Легендата е, че пристига в Рим на [[колесница]] и с орел върху шапката си – орела полетял, а после пак кацнал върху главата му. Съпругата му Танаквил, която разбирала от гадателство тълкува това като знак за бъдещото му величие. В Рим благодарение на богатството, възпитаното си държание и мъдростта си става един от най-влиятелните хора. Царят [[Анк Марций]] е впечатлен от Приск и го назначава за защитник на собствените си синове.<ref>[[Ливий]], ''[[Ab urbe condita]]'', 1:34</ref>
Според [[Тит Ливий]], Тарквиний Приск е [[Етрурия|етруск]] по произход от град [[Тарквиния]]. Ливий още твърди, че оригиналното му етруско име е Лукумон (Lucumo). След като наследява бащиното си богатство Приск се опитва да навлезе в политиката. Недоволен от възможностите в Етрурия (поради предразсъдъци към чужденците) той мигрира в [[Рим]] заедно с жена си [[Танаквил]] (Tanaquil). В град Тарквиния на Приск е забранено да получи политическа длъжност заради етническата принадлежност на баща му [[Демарат от Коринт]], който идва от едноименния град в [[Гърция]] ([[Коринт]]). Легендата е, че пристига в Рим на [[колесница]] и с орел върху шапката си – орела полетял, а после пак кацнал върху главата му. Съпругата му Танаквил, която разбирала от гадателство тълкува това като знак за бъдещото му величие. В Рим благодарение на богатството, възпитаното си държание и мъдростта си става един от най-влиятелните хора. Царят [[Анк Марций]] е впечатлен от Приск и го назначава за защитник на собствените си синове.<ref>[[Ливий]], ''[[Ab urbe condita]]'', 1:34</ref>


==Цар на Рим==
==Цар на Рим==

Версия от 15:50, 26 септември 2010

Луций Тарквиний Приск
Цар на Рим
Луций Тарквиний Приск
Управление616 – 579 пр.н.е.
НаследилАнк Марций
НаследникСервий Тулий
Лични данни
Семейство
БащаДемарат от Коринт
Луций Тарквиний Приск в Общомедия

Луций Тарквиний Приск (Шаблон:Lang-la) — според легендата е петият цар на древен Рим, управлявал от 616 до 579 пр.н.е..

Ранни години

Според Тит Ливий, Тарквиний Приск е етруск по произход от град Тарквиния. Ливий още твърди, че оригиналното му етруско име е Лукумон (Lucumo). След като наследява бащиното си богатство Приск се опитва да навлезе в политиката. Недоволен от възможностите в Етрурия (поради предразсъдъци към чужденците) той мигрира в Рим заедно с жена си Танаквил (Tanaquil). В град Тарквиния на Приск е забранено да получи политическа длъжност заради етническата принадлежност на баща му Демарат от Коринт, който идва от едноименния град в Гърция (Коринт). Легендата е, че пристига в Рим на колесница и с орел върху шапката си – орела полетял, а после пак кацнал върху главата му. Съпругата му Танаквил, която разбирала от гадателство тълкува това като знак за бъдещото му величие. В Рим благодарение на богатството, възпитаното си държание и мъдростта си става един от най-влиятелните хора. Царят Анк Марций е впечатлен от Приск и го назначава за защитник на собствените си синове.[1]

Цар на Рим

След смъртта на Анк Марций, Тарквиний Приск взема властта по мирен път като убеждава народното събрание, че той трябва да стане цар за сметка на синовете на Марций, които са все още малолетни.[2]

Ливий казва, че Приск увеличава броя на сенаторите на 200, като вкарва в сената 100 човека от по-бедните фамилии.[2] Между тях фамилията Октавии от която произлиза бъдещият първи император на Рим - Октавиан Август.

Първата си война води срещу латините. Превзема със щурм латинския град Апиолае (Apiolae) и се завръща в Рим с голяма плячка.[2] Впоследствие латинските градове Корникулум (Corniculum), Фирулея (Firulea), Чамерия, Крустумерия, Америкола (Americola), Медулия и Номентум са победени и стават римски.

Военните му способности са тествани от сабините, които получават помощ от пет етруски града. Атаката е отблъсната след кървави улични боеве в Рим. В последвалите мирни преговори Транквиний Приск получава град Колация и назначава племенника си Егерий Тарквиний за командир на римския гарнизон, който е базиран в града. Царят задържа етруски граждани като затворници заради помощта която са оказали на сабините и това кара петте етруски града да обявяват война на Рим. Тези пет града успяват да убедят още седем други етруски града да се присъединят към тях. Обединените им сили скоро превземат римската колония Фидена, град който тогава става фокусна точка на войната. След няколко кървави битки Приск отново излиза победител и подчинява градовете, които му се противопоставят. След всяка от тези войни, които са изключително успешни той връща богата плячка в Рим. Тарквиний Приск удвоява броя на членовете на центурианското събрание до 1800 човека.

Рим се превръща в истински град при неговото управление. Приск създава Циркус Максимус. Били издигнати частни седалки за сенатори и конници, както и места за гражданите. Според Ливий коне и спортисти от Етрурия са изпратени като първите участници в станалите по-късно ежегодни игри.[2] Построява дворец на хълма Палатин. По негово време започва строежа на храма на Юпитер на Капитолийския хълм. Започва строежа на Клоака Максима (отводнителния канал на Рим). Построява Форума, полага началото на уличната система. Той е първия, който празнува военен триумф по етруски традиции облечен в роба с пурпурен и златен цвят върху колесница дърпана от четири коня. Въвежда "орела" като военен символ.

Смърт

Транквиний Приск управлявал 38 години. Междувременно вече възрастните синове на предшественика му Марций крояли планове царският трон да попадне под техен контрол. Те уредили атентат срещу царя, който е убит с удар на брадва по главата. Благодарение на царица Танаквил синовете на Марций не могли да вземат властта, а за цар бил избран зетят на Приск – Сервий Тулий женен за дъщеря му Тарквиния (Tarquinia). Друга дъщеря на Приск отново с името Тарквиния е женена за Марк Юний Брут (баща на Луций Юний Брут).

Източници

  • Ливий, Ab urbe condita ,1.34-41
  1. Ливий, Ab urbe condita, 1:34
  2. а б в г Ливий, Ab urbe condita, 1:35

Външни препратки