Фьодор Литке: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: ru:Литке, Фёдор Петрович
м Робот Добавяне: la:Theodorus Litke
Ред 63: Ред 63:
[[fr:Fiodor Litke]]
[[fr:Fiodor Litke]]
[[he:פיודור ליטקה]]
[[he:פיודור ליטקה]]
[[la:Theodorus Litke]]
[[pt:Fyodor Petrovich Litke]]
[[pt:Fyodor Petrovich Litke]]
[[ru:Литке, Фёдор Петрович]]
[[ru:Литке, Фёдор Петрович]]

Версия от 15:10, 28 септември 2010

граф Фьодор Петрович Литке

Фьодор Петрович Литке (на руски Фëдор Петрович Литке) (17 (28) септември 1797 - 8 октомври 1882) граф (1866), руски мореплавател, географ, изследовател на Арктика, адмирал (1855).

Биография

Ранни години

Роден в Петербург в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. Още на 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му.
През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на Фьодор Литке. През 1812 Сулменев ходотайства пред военно-морския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при Данциг Фьодор Литке е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин - мичман.

Морска служба

Участие в околосветска експедиция 1817-1818

През 1816, пак чрез ходотайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на Василий Головнин 1817-1819, като по неговите думи "аз се върнах истински моряк", образно показват школата която завъшва и която спомага за следващите му изследвания и плавания. На кораба Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова - научава английски език, прави преводи, астрономически наблюдения и изчисления.

Експедиции до Нова Земя 1821-1824

От 1821 до 1824 по настояване на Василий Головнин провежда четири експедиции в Баренцево море и Бяло море като изследва и картира западното крайбрежие на Нова Земя, от протока Карски Врата (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.). След завръщането си от Нова Земя капитан-лейтенант Литке е командирован в Адмиралтейския департамент, където написва и отпечатва първия си труд „Четырëхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821-1824 годах“ (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.

Второ околосветско плаване 1826-1829

Плаването на Ф. П. Литке на кораба «Сенявин» през 1826—1829

От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване.
На 14 януари 1828 в Каролинските о-ви изследва о-вите Сенявин и вторично открива остров Понапе (6º 53` с.ш., 158º 15` и.д., най-големия в групата) и атолите Пакин (7º 04` с.ш., 157º 49` и.д.) и Ант (6º 47` с.ш., 158º и.д.). На 24 януари третично открива атола Нгатик (5º 50` с.ш., 157º 15` и.д.), а през март – атолите Сатавал (Такер, вторично, 7º 20` с.ш., 147º 10` и.д.), Олимарао (7º 40` с.ш., 145º 50` и.д.), Ифалик (вторично, 7º 15` с.ш., 144º 30` и.д.), Елато (вторично, 7º 30` с.ш., 146º 15` и.д.) и Еаурипик (6º 40` с.ш., 143º 10` и.д.). Изследва Каролинските и Марианските о-ви и о-вите Бонин.
През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на Камчатка. Изследва южните брегове на п-ов Чукотка от Мечигменския залив (172º 30` з.д.) на изток до залива Кръст (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока Сенявин (64º 50` с.ш., 172º 35` з.д., отделящ островите Аракамчечен и Итигран от континента.

Следващи години

Веднага след завръщането си от околосветското си плаване Литке е произведен в капитан 1-ри ранг (като е прескочен капитан 2-ри ранг). През 1829 е избран за член-кореспондент на Петербургската Академия на науките и получава място като преподавател в катедрата по навигация. Едновременно с това подготвя и издава втората си книга посветена на околосветското му плаване.
През 1830 е командир на учебна ескадра в Атлантическия океан, включваща три кораба фрегатите "Анна" и "Принц Орански" и брига "Аякс".
През 1832 е награден с орден "свети Владимир" 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от Данциг по река Висла за действащата руска армия в Полша. На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император Николай І, бил назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848.
През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основател на Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке - вице-президент (1845-1865).
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на Ревел (сега Талин - столица на Естония).
По време на Кримската война 1853-1856 Литке организира отбраната на Финския залив от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.
От 1864 до смъртта на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомога за разшряване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в Павловск, увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..
През 1866 "за дълговремена служба, изпълнения на особено важни поръчения и научни трудове, добили европейска известнот" му е присвоена титлата граф.

Памет

Неговото име носят две селища в Русия; два залива, два носа, връх и полуостров на Нова Земя; залив, два носа, остров и проток в Берингово море; връх в архипелага Шпицберген; нос на остров Сахалин; остров в Тихия океан; остров в архипелага Земя на Франц Йосиф; остров в Карско море; нос на остров Врангел; връх в Антарктида; улици в Донецк (Украйна) и Кронщад.

Съчинения

  • Четырëхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821-1824 годах (1828, 2 изд. 1948);
  • Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826-1829 годах (ч. 1-3, с атласом, 1834-36, 2-е сокращ. Изд., 1948).

Източници

  • Е с а к о в, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978 г.
  • Е ф и м о в, А. В., Из истории великих русских географических открытий, М., 1971 г.
  • К а н е в с к и й, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • М а г и д о в и ч, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г.
  • Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в ХVІІІ-ХІХ веках, М., 1975 г.
  • С в е т, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
  • 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Федор Петрович Литке“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​