Голям юс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: et Изтриване: br, de, en, es, fi, it, ja, ka, mk, pl, pt, sv, zh Промяна: ru, uk |
м Робот Добавяне: xal:Ѫ үзг |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
[[ru:Ѫ (кириллица)]] |
[[ru:Ѫ (кириллица)]] |
||
[[uk:Великий юс]] |
[[uk:Великий юс]] |
||
[[xal:Ѫ үзг]] |
Версия от 01:41, 29 септември 2010
|
Ѫ, ѫ или голям юс, голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палталният изговор - „КъНде греНдеш, мило чеНдо?“.
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.