Политическа философия

Политическа философия е изучаването на държавата, града, управлението, политиката, свободата, справедливостта, собствеността, правата, закона и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт - ако въобще. В един популярен, народен смисъл терминът "политическа философия" често се отнася до общия възглед, специфична етика, политически вярвания или поведение относно политиката, които не принадлежат непременно "технически" на някоя дисциплина от философията.

Политическата философия може също така да бъде разбрана чрез анализирането ѝ през преспективите на метафизиката, епистемологията и аксиологията.

Три основни въпроси на политическата философия са политическата икономика при която правата на собственост са дефинирани и достъпът до капитала е регулиран, нуждите за правосъдие в правораздаването и наказанието, и правилата на истината и доказателството, които определят отсъжданията в правото.

=

История на политическата философия

Античност

Западна философия

Като академична дисциплина, Западната политическа философия води своето начало от древна Гърция, когато градовете-полиси експериментирали широко с различни видове държавни уредби-монархия, тирания, олигархия, аристокрация и демокрация. Една от изключително важните първи разработки за политическата философия, е тази на Платон в "Държавата" както и последвалата "Политика" на Аристотел. Римската политическа философия била силно повлияна от Стоицизма, затова и римският политик Цицерон писал за политическата философия, като ясно излагал тезите на Стоицизма.

Философия на далечния Изток

Самостоятелно, Конфуций, Менций и Мо Дзъ, както и легалисткото училище в Китай и Законите на Ману, и Чанакя в Индия - всички се опитвали да намерят средства за възстановяване на политическата общност и нейната стабилност: последните трима се опитвали чрез култивирането на силата и налагането на дисциплина. В Индия, Чанакя и неговата Арташастра, разработили виждане, което напомня на Легалисткото движение и Николо Макиавели. Древните Китайска и Индийска цивилизации наподобяват на Гръцката древна цивилизация, по това, че една единна култура е разделена на враждуващи полиси. В случая с Китай, философите се чувствали задължени да се изправят пред социалния и политическия упадък и да търсят решение за кризата, като се противопоставят на цялата цивилизация. Конфуцианското училище винаги е разглеждало политическите проблеми въз основа на етиката, докато в други училища, изучаващи политическата мисъл, от които само в Китай е имало 12, не е било задължително да включват етиката при разглеждането на политическата философия. Въпреки реалното съществуване на такива политически училища, все още има западни учени, които отказват да приемат, че има нещо подобно като Китайска политическа философия. Китайският народ в крайна сметка приема Конфуцианската философия като единствен пазител на политическия дух.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Political philosophy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​