Стефан Стефанов: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Премахната редакция 3510910 на 93.152.132.176 (б.) |
|||
Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — [[Георги Семерджиев]]. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани. |
|||
Роден е на 15 юли 1994 г. в град Карлово.Завършва начално образование в Карлово.Баща му '''Георги Стефанов''' е виден български кондуктор в Карлово.Маика му работи като фермер в facebook.През 2008 г. Стефан Георгиев Стефанов се мести да живее и да учи в София заедно с маика си и сестра си.Там завършва и основното си образованое през 2010... to be continued... |
|||
=== Политическа кариера === |
|||
* 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. |
|||
* 1915-1933 г. - член на [[Демократическата партия]]. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка. |
|||
* 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III. |
|||
* 1921-1926 г. - емигрант в Италия. |
|||
* 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците. |
|||
* 1926-1939 г. - народен представител. |
|||
* 1931-1934 г. - [[министър на финансите]] в правителствата на [[Никола Мушанов]]. |
|||
* 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония. |
|||
[[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]] |
|||
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов". |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 07:31, 4 октомври 2010
- Тази статия е за българския предприемач и политик. За футболиста вижте Стефан Божков.
Стефан Стефанов | |
политик, индустриалец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Демократическа партия |
Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов (1931-1934 г.).
Биография
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.
Политическа кариера
- 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
- 1915-1933 г. - член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
- 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
- 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
- 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
- 1926-1939 г. - народен представител.
- 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.
- 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-Х