Марин Грашнов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
}}
}}


'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е български политик от [[БКП]].
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е участник в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от [[Партизански отряд "Христо Кърпачев"]]. Български политик от [[БКП]].


==Биография==
==Биография==
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село [[Дебнево]]. Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Активен член на [[РМС]].
Роден е на 30 септември 1919 година в село [[Дебнево]]. Учи в Троянската гимназия. Активен член на [[РМС]]. Участва в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин в [[Партизански отряд "Христо Кърпачев"]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд "Христо Кърпачев" , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> От 1944 година е член на [[БРП (к)]]. Има средно икономическо образование.


Участва в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин в [[Партизански отряд "Христо Кърпачев"]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд "Христо Кърпачев" , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> От 1944 година е член на [[БРП (к)]].
През 1944 година става секретар на ОК на БКП в Ловеч. В периода 1952-1954 година е министър на строежите и пътищата, председател на комитета по архитектура и благоустройство, комитета по строителство (1959-1962), министър на строежите (1962-1968). В периода 1958-1976 година е член на [[ЦК на БКП]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref> . Между 1971 и 1974 година работи като посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се пенсионира.

През 1944 година става секретар на ОК на БРП (к) в Ловеч. В периода 1952-1954 година е министър на строежите и пътищата, председател на комитета по архитектура и благоустройство, комитета по строителство (1959-1962), министър на строежите (1962-1968). В периода 1958-1976 година е член на [[ЦК на БКП]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref> . Между 1971 и 1974 година работи като посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се пенсионира.


Марин Грашнов е автор на мемоарни и исторически книги : "Командирът", 1976, Бунтът на непокорените", 1983, "Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г., 2000.
Марин Грашнов е автор на мемоарни и исторически книги : "Командирът", 1976, Бунтът на непокорените", 1983, "Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г., 2000.

Версия от 18:10, 4 октомври 2010

Марин Грашнов
български политик
Роден
Починал
2004 г. (84 г.)
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   

Марин Пенчев Грашно̀в е участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд "Христо Кърпачев". Български политик от БКП.

Биография

Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село Дебнево. Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Активен член на РМС.

Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин в Партизански отряд "Христо Кърпачев" от 15 септември 1943 г. [1] От 1944 година е член на БРП (к).

През 1944 година става секретар на ОК на БРП (к) в Ловеч. В периода 1952-1954 година е министър на строежите и пътищата, председател на комитета по архитектура и благоустройство, комитета по строителство (1959-1962), министър на строежите (1962-1968). В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП[2] . Между 1971 и 1974 година работи като посланик на България в Египет. След 1974 година се пенсионира.

Марин Грашнов е автор на мемоарни и исторически книги : "Командирът", 1976, Бунтът на непокорените", 1983, "Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г., 2000.

Иван Винаров министър на строежите и пътищата (8 ноември 1952 – 1 февруари 1957) Раденко Видински[3]
Стоян Тончев[4]
Кимон Георгиев председател на комитета по архитектура и благоустройство (25 декември 1959 – 1 юни 1961) Димитър Котев
Стоян Гюров председател на комитета по строителство (1 юни 1961 – 17 март 1962) няма
Димитър Котев[5]
министър на строежите (17 март 1962 – 27 декември 1968) Пенчо Кубадински

Източници

  1. Бойният път на Партизански отряд "Христо Кърпачев" , Военно издателство, София, 1975, с. 68
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х
  3. министър на строежите и строителните материали
  4. министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
  5. председател на държавния комитет по строителство и архитектура от 17 март 1962 до 27 ноември 1962