Васил Берон

Васил Берон
български лекар
Портретна снимка, Букурещ, 1880 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Васил Хаджистоянов Берон 1824 Котел, Османска империя
Починал	24 септември 1909 София, България
Семейство
Деца	Богомил Берон
Други роднини	Петър Берон (чичо)
Васил Берон в Общомедия

Васил Хаджистоянов Берон е български лекар, просветен деец и археолог. Той е дългогодишен директор на Болградската гимназия и поставя началото на археологическите разкопки в Търново.

Васил Берон е баща на дерматолога Богомил Берон (1866-1936).

Биография

Васил Берон е роден през 1824 година в Котел в семейството на Стоян Хаджибончев, собственик и търговец на добитък. Майка му, Жейна, е сестра на просветния деец Петър Берон.

Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четирима сина: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава. Най-малкият син – Васил, към когото майката има особена слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя, и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравненеца Райно Попович, който въвежда усвоения от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.

Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за неотдавнашните кърджалийски ужаси, за изгарянето на близки и далечни села и градове, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджалийска хайка. Особено приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който е с три години по-голям от него и предишната1834 година се е преместил да учи в Карлово при някогашния тамошен учител Райко Попович.

Стоян Х.Бончев е разширил търговските си връзки в Цариград. Той записва младия Васил в прочутото гръцко училище на „Куру чешме”, където между многото гръцки младежи се учат и малък брой българчета. Тук са Сава Доброплодни, Иван Добровски и Съби Стойков. Тук той слуша лекции по класическа философия и литература, по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учифренски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата за образоваността и книжнината на гърците и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено–научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му приятел Съби Стойков посещава Атина, където се среща с учещите там около двадесетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско”, по-късно „македонско” дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане на български език в училищата в България,за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство.

През 1842 г. 18-годишният Васил се записва в Ришельовската гимназия в Одеса. Тук той се запознава с горещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността на Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов, с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно Юри Иванович Венелин. След като Васил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.

Дейности

Д-р Васил Берон се установява в Търново като лекар през 1856 г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. След Освобождението издава книгата "Архиологически и исторически изследвания" през 1887 г., в която намират място всички негови изследвания.

Източници

• Енциклопедия България, том. 1
• Кираджиев Светлин, "Велико Търново", С.2007 г., с.49

Съчинения

Д-р Васил Берон събира и публикува български народни песни в списанията “Български книжици”, “Българска пчела”, “Духовни книжки”, във вестниците “ Народност” и “Българан”, сам издава в Болдрад вестник “Пътник”. Всяка от неговите написани с вещина книги е нещо ново в българската книжнина, отговарящо на потребностите възникнали във връзка с нашето образование. - “ Първа българо-френска граматика”. Букурещ, 1859; “Логика”. Виена, 1861; “Българо-френски буквар”. Болград, 1865; “Човекът в сравнение с другите животни”. Болград, 1870; “Зоология”. Русе, 1880; “Археологически и исторически изследвания”. Търново, 1886.

• “ Първа българо-френска граматика”. Букурещ, 1859

• “Българо-френски буквар”. Болград, 1865

• “Логика”. Виена, 1861

• „Човекът в сравнение с другите животни”. Болград, 1870

• Оригиналите се намират във фонда на библиотеката при читалище „Надежда” Велико Търново.

Други връзки

ПГТ "Д-р Васил Берон" Велико Търново