Инфекциозна болест: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ht:Maladi kontajye
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
==История==
==История==
Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[тифов]]е, [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в древността в съчиненията на [[Хипократ]], Гален, в Библията, в староиндийските Веди, в писмените произведения на китайската медицина. За пръв път през 1546 г. италианският лекар G. Fracastoro заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на Loewenhook се полагат основите на учението за микробите като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на 19 век се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната вирусология започва от тридесетте години на 20 век с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести - [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През 1986 г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]].
Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[тифов]]е, [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в древността в съчиненията на [[Хипократ]], Гален, в Библията, в староиндийските Веди, в писмените произведения на китайската медицина. За пръв път през 1546 г. италианският лекар G. Fracastoro заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на Loewenhook се полагат основите на учението за микробите като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на 19 век се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната вирусология започва от тридесетте години на 20 век с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести - [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През 1986 г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]].
Преподаването на инфекциозните болести в България започва през 1947 г. като отделна дисциплина, със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския факултет в София, с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През 1972 г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища - в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.
Преподаването на инфекциозните болести в България започва през [[1947]]] г. като отделна [[Академична дисциплина|дисциплина]], със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския факултет в София, с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През 1972 г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища - в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.


==Основни понятия==
==Основни понятия==

Версия от 17:27, 18 октомври 2010

Инфекциозната болест е нозологично обособен инфекциозен процес или крайната фаза в неговата еволюция. Понятието инфекция произлиза от латинската дума inficio - нещо вредно, гниещо, и infectio - заразяване. Понятието инфекциозна болест не е тъждествено с понятието #виж инфекция. До инфекциозна болест се стига само при някои от случаите на инфекция.

История

Описание на редица инфекциозни заболявания като чума, холера, тифове, тетанус, жълтеница и други се срещат още в древността в съчиненията на Хипократ, Гален, в Библията, в староиндийските Веди, в писмените произведения на китайската медицина. За пръв път през 1546 г. италианският лекар G. Fracastoro заговаря за „заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек“. С епохалните открития на Loewenhook се полагат основите на учението за микробите като причинители на болести и се създава съвременната микробиология. В края на 19 век се откриват и първите вируси, но съвременната вирусология започва от тридесетте години на 20 век с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести - полиомиелит, дифтерия, тетанус, вариола и други. През 1986 г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната инфектология. Преподаването на инфекциозните болести в България започва през 1947] г. като отделна дисциплина, със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския факултет в София, с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През 1972 г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища - в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.

Основни понятия

  • Инфекция - това е състояние на заразеност на даден макроорганизъм с даден микроорганизъм, резултат от антагонистичните взаимоотношения между тях, протичащо в условията на околната среда.
  • Инфекциозен процес - това е процес на взаимодействие между микро и макроорганизма с всички промени настъпващи в последния (резултат от прякото или непрякото действие на микроорганизма и неговите токсични и други продукти).
  • Суперинфекция - дължи се на повторно заразяване със същия патоген при неоздравял болен.
  • Реинфекция - дължи се на заболяване от същия причинител скоро след оздравяване.
  • Смесена инфекция - заболяването е причинено от 2 или повече патогена.
  • Вторична инфекция - в хода на една инфекция се прибавя втора, причинена от друг микроорганизъм.
  • Миксиинфекция - едновременно боледуване от инфекциозно и неинфекциозно заболяване.
  • Ендогенна инфекция - заболяването е причинено от микроорганизми, които се намират в макроорганизми (от нормалната, условно патогенна флора).
  • Вътреболнична инфекция - заразяването е станало при медицинското обслужване на болните.

Видове инфекции

Източници

  • "Инфекциозни болести" - под редакцията на проф. д-р Иван Диков, дмн
  • "Инфекциозни болести" - под редакцията на проф. д-р Генчо Генев, дмн