Никищан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ar:نيكيسياني
Редакция без резюме
Ред 29: Ред 29:
}}
}}


'''Никищан''' ({{lang-el|Νικήσιανη}}, ''Никисяни'') е [[село]] в Егейска Македония, Гърция, център на Дем [[Пиерес]], Ном [[Кавала (ном)|Кавала]] с 2451 жители.
'''Никищан''' ({{lang-el|Νικήσιανη}}, ''Никисяни'') е [[село]] в Егейска Македония, Гърция, дем [[Кушница (дем)|Кушница]], област [[Източна Македония и Тракия]] с 2451 жители.


==География==
==География==
Ред 55: Ред 55:
{{Дем Кушница}}
{{Дем Кушница}}
{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}
[[Категория:Села в Ном Кавала]]
[[Категория:Села в дем Кушница]]


[[ar:نيكيسياني]]
[[ar:نيكيسياني]]

Версия от 19:51, 26 октомври 2010

Шаблон:Селище в РГ инфо

Никищан (Шаблон:Lang-el, Никисяни) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 2451 жители.

География

Селото е разположено в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 10 километра в северозападна посока.

История

В Османската империя

В края на 19 век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя. В края на 19 век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Никищан:

Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до Кошиницкия манастир „Света Богородица“, срещу развалините на древния град Филипи. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От града е на 2 часа разстояние.[1]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никишянъ (Никша) живеят 860 гърци.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никишянъ (Никша) (Nikichian Nikcha) има 860 гърци.[3]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война.

Външни препратки

Бележки

  1. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 49.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 200.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pр. 232-233.