Света Троица (Велико Търново)

Патриаршеският манастир „Света Троица“ е български манастир, разположен на десния бряг на река Янтра в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от Велико Търново.

Според едната от тезите, бил основан през 1070 г. Това се потвърждава от намерен надпис в основите на олтара на старата църква, когато започнал да се изгражда на ново манастира през 1847 г., където е и до днес. Той гласи: „Тази църква „Света Тройца” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Тази стара църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, по който се отивало от Самоводене до Трапезица.

Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар Иван Александър. Според едната той e основан от Теодосий Търновски след първия църковен събор в Търново през 1350 г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха Евтимий, бъдещият свети патриарх Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий Търновски. На втория църковен събор станал през 1360 г. монах Евтимий присъства с игумена на Килифаревски манастир Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност. Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него, така че той не пожелал да се върне. Заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастирът „Света Тройца”.

През тези години, манастирът е известен още като Евтимиев. Там се заражда Търновската книжовната школа, в която се учели значителен брой монаси, превеждани и преписвани са църковно-славянски книги. През 1376 г. монах Евтимий е избран за патриарх в Търново. Оттук обителта се назовава Патриаршеска.

Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до река Янтра има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. Преди да замине за Никопол цар Иван Шишман прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира дал голяма сума на патриарх Евтимий да послужи в борба срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай.

След падането на България под османската власт повечето български манастири са опожарени и разграбени. Тази участ не подминава и Евтимовия. Според легендата патриархът трябвало да бъде посечен ако не приеме исляма. Патриарх Евтимий отказал и в момента, в който палачът замахнал, ръката му замръзнала във въздуха. Турците приели това за знак и заточили патриарха.

Българите започнали да получават по-голяма религиозна свобода от Високата порта, манастирът бил съграден на сегашното място, където била крепостта, за да могат да се наблюдават пътищата.

Под църквата „Света Тройца” се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богуслужението. Тя се нарича „Рождество Христово” и вероятно е съществувала от по-рано.

При строителсвото на храма монасите намерили в един от зидовете тенекиена кутия с четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван Стефан Кантакузин (1715 г. от арбанашките Кантакузиновци), Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776 г.) и Иван Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тая грамота се съобщава, че манастирът е основан от цар Иван Шишман.

Престолът в църквата е стар езически жертвеник пренесен от стария римски град Никополис ад Иструм. Върху него има надпис, който гласи: „На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...”.

В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село Хотница. Той e поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан 117-133 г. със следния надпис: „По нареждане на август император цезар Адриан, син на божествения Траян Партоянски, внук на божествения Нерва, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 г. е консул, Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия”.

Църквата e вдигната от Уста Кольо Фичето през 1846-1847 г., зографисана от Захари Христович от Самоков.

През 1913 г. силното земетресение в Търново разрушава и манастира, заедно с църквата. В последствие сградите и църквата са възстановени на същото място.

Видът на храма строен от Уста Кольо Фичето не е запазен днес, тъй като са добавени куполи забранени за православните църкви по онова време. Той е с кръстообразна форма с три купола. По фасадата има слепи арки, оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви. Единствено от запад има открит притвор, носен от четири колони с аркада. Там са разположени няколко различни по големина камбани и висящо клепало. В църквата се влиза от юг, като над входа стои нова мраморна плоча с името на храма.

Вътрешността на храма не е зографисана, а е измазана в бяло. Патронната икона, както и при другите храмове из Търновската света гора, е разположена не до Пресвета Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Иисус. Иконата на Света Троица впечатлява особено със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на свети Йоан Кръстител, която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на св. Атанасий, а до него св. Николай. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.

След 1948 г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето „Свети Евтимий Патриарх Търновски”. На север са селскостопанските постройки, а от юг е входът на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през 1918 г. търновският митрополит Йосиф.

Храмовият празник е Петдесетница (50 дни след Великден).

Източници

• Загорски Иван - Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г.

Външни препратки

История на Патриаршеския манастир в www.dveri.bg