Василий Поярков: Разлика между версии
м Махане на интервали |
м Махане на <br/> |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Служил като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в [[Якутск]]. През 1643 се заинтересувал от слуховете за река Амур и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 132 човека. |
Служил като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в [[Якутск]]. През 1643 се заинтересувал от слуховете за река Амур и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 132 човека. |
||
На 15 юли 1643 тръгва от [[Якутск]] нагоре по реките [[Алдан]], [[Учур]] (812 км) и [[Гонам]] (686 км) и през вододела между [[Лена]] и [[Амур]] излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на [[Зея]]). Спуснал се по нея и по [[Зея]] (открита от него) до устието на левия й приток река Умлекен, където зимува. По време на зимуването от глад, болести и в схватки с местното население загиват близо 50 човека. |
На 15 юли 1643 тръгва от [[Якутск]] нагоре по реките [[Алдан]], [[Учур]] (812 км) и [[Гонам]] (686 км) и през вододела между [[Лена]] и [[Амур]] излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на [[Зея]]). Спуснал се по нея и по [[Зея]] (открита от него) до устието на левия й приток река Умлекен, където зимува. По време на зимуването от глад, болести и в схватки с местното население загиват близо 50 човека. |
||
През пролетт на 1644, след като получава подкрепления от 40 човека, продоволствия и боеприпаси продължава плаването надолу по [[Зея]] и през юни достига до [[Амур]]. Спуска се по [[Амур]] на около 2000 км, окрива устието на [[Усури]] и през септември се добрира до устието на [[Амур]], където провежда второ зимуване. |
През пролетт на 1644, след като получава подкрепления от 40 човека, продоволствия и боеприпаси продължава плаването надолу по [[Зея]] и през юни достига до [[Амур]]. Спуска се по [[Амур]] на около 2000 км, окрива устието на [[Усури]] и през септември се добрира до устието на [[Амур]], където провежда второ зимуване. |
||
| ⚫ | В края на май 1645 навлиза в [[Амурски залив|Амурския залив]] и завива на север. Проследява югозападния бряг на [[Охотско море]], като открива залива [[Академия (залив)|Академия]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]] и в началото на септември достига до устието на река [[Уля]] (59º с.ш., 141º 50` з.д.), където провежда трето зимуване. |
||
| ⚫ | В края на май 1645 навлиза в [[Амурски залив|Амурския залив]] и завива на север. Проследява югозападния бряг на [[Охотско море]], като открива залива [[Академия (залив)|Академия]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]] и в началото на септември достига до устието на река [[Уля]] (59º с.ш., 141º 50` з.д.), където провежда трето зимуване. |
||
През ранната пролет на 1646 се изкачва по [[Уля]], достига река [[Мая (река)|Мая]] и по [[Алдан]] и [[Лена]] на 22 юни се добрира до [[Якутск]]. |
През ранната пролет на 1646 се изкачва по [[Уля]], достига река [[Мая (река)|Мая]] и по [[Алдан]] и [[Лена]] на 22 юни се добрира до [[Якутск]]. |
||
Версия от 11:07, 4 ноември 2010
Василий Данилович Поярков (неизв. - около 1668) руски пътешественик от ХVІІ в.
Служил като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в Якутск. През 1643 се заинтересувал от слуховете за река Амур и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 132 човека.
На 15 юли 1643 тръгва от Якутск нагоре по реките Алдан, Учур (812 км) и Гонам (686 км) и през вододела между Лена и Амур излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на Зея). Спуснал се по нея и по Зея (открита от него) до устието на левия й приток река Умлекен, където зимува. По време на зимуването от глад, болести и в схватки с местното население загиват близо 50 човека.
През пролетт на 1644, след като получава подкрепления от 40 човека, продоволствия и боеприпаси продължава плаването надолу по Зея и през юни достига до Амур. Спуска се по Амур на около 2000 км, окрива устието на Усури и през септември се добрира до устието на Амур, където провежда второ зимуване.
В края на май 1645 навлиза в Амурския залив и завива на север. Проследява югозападния бряг на Охотско море, като открива залива Академия и Шантарските о-ви и в началото на септември достига до устието на река Уля (59º с.ш., 141º 50` з.д.), където провежда трето зимуване.
През ранната пролет на 1646 се изкачва по Уля, достига река Мая и по Алдан и Лена на 22 юни се добрира до Якутск.
В резултат от тригодишния му поход е открит т.н. "алдански път", средното и долно течение на Амур, събрани са сведения за народите населяващи тези райони. Към своя подробен доклад прилага и първи чертежи и описания на Алдан, Зея и Амур.
Неговото име носи селище в Русия.
Източници
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г.
- 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.