Лесбос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12: Ред 12:


== Други ==
== Други ==
През 1844 г. цяла гемия с български семейства хаджии потъва край бреговете му<ref>[[Пандели Кисимов]], "''Исторически работи. Моите спомени''". Ч. 1. 1897, 124 с.;Ч. 2.1900,108 с;</ref>.
МНОУУУ ХУАВУУУ ДА ТИ СТАНИ! . През 1844 г. цяла гемия с български семейства хаджии потъва край бреговете му<ref>[[Пандели Кисимов]], "''Исторически работи. Моите спомени''". Ч. 1. 1897, 124 с.;Ч. 2.1900,108 с;</ref>.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:54, 4 ноември 2010

Сателитна снимка на Лесбос (1995).
Местоположение на острова

Лесбос (Шаблон:Lang-el) е остров в североизточната част на Егейско море, разположен в близко съседство с Мала Азия. Той влиза в състава на нома Лесбос, който е част от територията на Република Гърция.

География

Щефа и Вика са шефове на островката .Лесбос е третият по площ гръцки остров и 8-и в Средиземно море. Заема 1630 km² с 320 km брегова ивица. Населението е приблизително 90 000, една трета от което живее в столицата Митилини (в югоизточната част на острова). Климатът е мек средиземноморски. Средната годишна температура е 18°C. Снегът и много ниските температури са рядкост.

История

Щефка и Вика са се скречосвали като разгонени мореплаватели през усурмнайсти век пр.н.е. от семейство Пентилиде (Penthilidae), което идва от Тесалия и управлява до народното въстание от 590 пр.н.е., водено от Питак от Митилини.

Лесбос е родно място на редица известни личности. В древни времена Арион развива вид поема, наречен дитирамб, а родоначалникът на трагедията Терпандър изобретява 7-нотната музикална скала за лира. Древногръцката поетеса Сафо е също от остров Лесбос, като думата лесбийка произлиза от името на острова. Тук е роден и е творил поетът Алкей, включен в списъка на "Деветимата поети на Елада". В по-нови времена поетът Одисеас Елитис, потомък на старо семейство от Лесбос, получава Нобелова награда.

Други

МНОУУУ ХУАВУУУ ДА ТИ СТАНИ! . През 1844 г. цяла гемия с български семейства хаджии потъва край бреговете му[1].

Източници

  1. Пандели Кисимов, "Исторически работи. Моите спомени". Ч. 1. 1897, 124 с.;Ч. 2.1900,108 с;

Външни препратки