Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг

Фридрих Шелинг Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling
немски философ
Роден	27 януари 1775 Леонберг, Германия
Починал	20 август 1854 Бад Рагац, Швейцария
Религия	лутеранство
Учил в	Тюбингенски университет Лайпцигски университет
Работил в	Мюнхенски университет Вюрцбургски университет Йенски университет Хумболтов университет на Берлин Университет на Ерланген
Семейство
Подпис
Фридрих Шелинг в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Биография

Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е съученик с Хегел и Хьолдерлин. През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806), Мюнхен (1806-1820, 1827-1841), Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Там сред неговите слушатели са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения

• "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
• "Идеи за една философия на природата" (1797)
• "За световната душа" (1798)
• "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
• "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
• "Изложение на моята философска система" (1801)
• "Бруно" (1802)
• "Философия на изкуството" (1802-1805)
• "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
• "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
• "Възрастите на света" (1811)
• "Божествата на Самотраки" (1815)
• "Основи на позитивната философия" (1832)
• "Към история на модерната философия" (1833-1834)
• "Философия на откровението" (1841-1842)
• "Философия на митологията" (1842)