Стойко Стойков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 04:07, 18 ноември 2010

Проф. Стойко Стойков (1912 – 1969) е български учен езиковед, българист ^[1], основоположник на българската диалектология.

Биография

Завършил славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич ^[1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).

Диалектология

Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002).^[2] Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981).

Фонетика

Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966).

Лексикология

Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

Бележки

Допълнителна литература

Петър Динеков, Максим Младенов, Очерк за Стойко Стойков, 1993

Външни препратки

Библиография

Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него:

[Vasilka7-1] а ^б Василка Радева, Българският език през ХХ век, Пенсофт, 2001, стр. 7

[2] Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.

[1]

[2]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 }}
-Проф. '''Стойко Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref>[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&printsec=frontcover Василка Радева, ''Българският език през ХХ век'', Пенсофт, 2001, стр. 7]</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]].
+Проф. '''Стойко Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&printsec=frontcover Василка Радева, ''Българският език през ХХ век'', Пенсофт, 2001, стр. 7]</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]].
 == Биография ==
-Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски” ([[1935]]). Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]).
+Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски” ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]).
 == Диалектология ==