Офорт

Рембранд, Автопортрет

Офорт (от френски eau-forte - буквално "силна вода", разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която се издрасква рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва потапяне в киселина, която разяжда издрасканите линии по метала. После грунда се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица (клишета) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта, литография.

Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A, ако техниката е смесена;a/b, където a е поредният номер, а b - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.

Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци, преди творбата да бъде завършена.

Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд.