България

Вижте пояснителната страница за други значения на България.

---

България
Знаме        Герб Герб
Девиз: Съединението прави силата
География и население
Площ	110 910 km² суша - 108 489 km² вода - 2 390 km² (на 102-ро място)
Столица	София
Най-голям град	София
Официален език	български език
Население (2001)	7 932 984 (на 94-то място)
Гъстота на нас.	63,1 души/km²
Управление
Форма	Парламентарна република
Президент на България	Румен Радев
История
Независимост - Създаване - Първо българско царство - Второ българско царство - Османско нашествие - Освобождение - Съединение - Независимост	681 681 - 1018 1185 - 1396 1396 (1422) 3 март 1878 6 септември 1885 22 септември 1908
Икономика
БВП (ППС, 2008)	$ 102,335 млрд. (на 68-о място)
БВП на човек (ППС)	$ 12 900
ИЧР (2009)	0,865 (висок)
Валута	Лев (BGN)
Други данни
Часова зона	EET (UTC+2)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	.bg2
Телефонен код	359
ITU префикс	BUL
Официален сайт	www.government.bg
1: Приблизителна оценка 2: След влизане в Европейския съюз, съвместно с него ползва и .eu
България в Общомедия

Бълга̀рия, официално Република България е парламентарна република разположена в Европа, в източната част на Балканския полуостров, заемаща 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. Страната се мие от водите на Черно море, по протежение на бреговата ивица, на изток. Общата дължина на държавната граница е 2245 km, от тях 1181 km са сухоземни, 686 km — речни (главно по река Дунав) и 378 km — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав, като св. Анастасия, Белене, св. Иван, св. Петър и други.

Със своите над 110 хил. km² площ, (от които 110 510 km² суша и 333 km² вода) и с над 7,5 милиона души, страната се подрежда на 102 и 94 място, съответно по площ и по население в света.

С пристигането на прабългарите, предвождани от кан Аспарух около 670 г., последвалата война с Византия и подписването на мирния договор през 681 г., са положени основите на Първата българска държава, период през който се установява източно-православното християнство като държавна религия и се достига до най-голямото териториално разширение на нейните граници, с излаз на 3 морета, при управлението на цар Симеон I. Три столетия по-късно следва период на упадък и политическа криза, довели до падането под Византийска власт за 167 години. През 1185 България отново се появява на картата на Европа с възстанието на братята Асен и Петър в Търново, основавайки Втората българска държава. Два века по-късно, разслабена и поделена между отделни царства, пада под Османско владичество. Едва през 1878 г. българската държавност е възстановена, вече като Трета българска държава. От установяването на демократична форма на управление през 1989 г. в България отново е въведен принципът за разделение на властите на съдебна, законодателна и изпълнителна. Законодателната власт се осъществява от Народното събрание, което се състои от 240 народни представители, избирани чрез преки избори на всеки четири години. От своя страна изпълнителната власт се осъществява от Министерски съвет, който се ръководи от министър-председател, избран от Народното събрание. Народното събрание избира и членовете на Министерски съвет, чийто състав се предлага от министър-председателя. България има и президент, който се избира на всеки пет години. Президентът е държавен глава, олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. В действителност държавният глава притежава стеснен кръг от правомощия, което дава основание за критики към Конституцията от 1991 г., която предвижда избирането му чрез преки избори.

В икономически аспект, България е 66-тата по големина икономика в света, по паритета на покупателната способност (за 2009 г.) и заема 56-то място сред страните с по-добро качество на живот на земята. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООН, Европейския съюз и НАТО.

България има своя база, наречена „Св. Климент Охридски“, на остров Ливингстън в Антарктика и като консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.

География

Обикновено територията на България се разделя на пет физикогеографски зони: Дунавска равнина, Старопланинска зона, Краищенско-Тунджанска зона, Осоговско-Родопска зона и Черноморска зона.

Дунавска равнина

Равнини в Северозападна България

Изглед от село Червен, Русенско

Дунавската равнина включва голяма част от Северна България - частта от Долнодунавската низина южно от река Дунав. Релефът е низинен като постепенно преминава от запад на изток в хълмисто-платовиден. Средната надморска височина е 178 m. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки (Видбол, Тополовец и Чичилска) и реките в Добруджа са с ждреловидни долини.

Климатът е умереноконтинентален, с горещо лято и студена зима. Средната годишна сума на валежите е от 500 до 600 mm. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари. По-големите реки, освен граничната Дунав, са Лом, Огоста, Искър, Осъм, Вит, Янтра.

Старопланинска зона

Ждрело край село Петачинци

Старопланинската област разделя Северна и Южна България. Тя включва няколко добре разграничени области от север на юг: Предбалкан, Стара планина, Задбалкански полета и Средногорие.

Стара планина е планинска верига с дължина около 550 km и височина до 2376 m (връх Ботев). Предбалканът включва северните предпланини на Стара планина, а Средногорието - поредица от ниски планини, редуващи се от запад на изток: Завалска планина, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджиците, Хисарски възвишения. Между Стара планина и Средногорието се намират няколко котловини, също подредени в редица от запад на изток: Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.

Изглед към резерват Джендема, Стара планина

Климатът е със силно планинско влияние, умереноконтинентален на север, умерен преходноконтинентален на юг. От Старопланинската зона извират повечето реки от Дунавската равнина, както и част от реките в Южна България, по-големите от които са Тунджа, Тополница, Стряма.

Краищенско-Тунджанска зона

В западната част на тази зона се намира Краище - поредица от ниски планини (Руй, Верила, Земенска планина, Конявска планина, Милевска планина, Голо бърдо и други) и котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска, Пернишка, Кюстендилска, Самоковска и други). На изток от тях е Горнотракийската низина, включваща Пазарджишко-Пловдивското и Старозагорското поле. Източно от нея е басейнът на река Тунджа, който има хълмисто-равнинен релеф.

Шипченски проход през зимата

Климатът е умерен преходноконтинентален, с планинско влияние на запад и със слабо средиземноморско влияние в равнините, най-отчетливо в югоизточната част. През Краището преминава река Струма, а равнинните области се отводняват от реките Марица и Тунджа и техните притоци.

Осоговско-Родопска зона

Изглед към Мусала - най-високият връх на Балканския полуостров

По-голямата част от Осоговско-Родопската зона е заета от сравнително високи планини - Родопите, Рила и Пирин. Тук се намира и най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров - Мусала (2925 m) в Рила планина. По западната граница са разположени и няколко по-ниски планински вериги - Осоговска планина, Беласица. Между планините са разположени няколко речни долини, най-големи от които са тези на Струма и Места.

Климатът е умерен преходноконтинентален, със силно планинско влияние. В отворените на юг долини на Струма и Места е чувствително средиземноморското влияние.

Черно море, видяно от нос Калиакра

Черноморие

Българското Черноморие включва низините в източната част на страната, в непосредствена близост до Черно море. Те са по-широки в района на Варна и Бургас и се стесняват на юг и в средната част, където Странджа и Стара планина се доближават до морския бряг. Климатът по Черноморието е повлиян от близостта на морето. Реките, протичащи през тази физикогеографска зона, са сравнително къси и се вливат в Черно море. По-важните са Камчия, Велека, Ропотамо. Там са разположени и най-големите естествени езера в страната - Бургаско, Варненско, Белославско.

История

Файл:Bulgar warior.jpg

Победоносен български воин, фрагмент от Наг-Сент-Миклошкото съкровище

Първа българска държава

В хода на войната с хазарите кан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените български и славянски воини и заселването на българите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица.

Хан Крум

Първото стратегическо териториално разширение на юг - областта Загоре - става по време на управлението на сина на хан Аспарух - хан Тервел, през 705 г. В знак на признателност, византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязани), който благодарение на оказаното му от българския кан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.

По времето на xан Крум (803-814) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента, разширявайки своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развиват културата, писмеността и изкуствата, а поданиците се радват на възход. Въвежда се глаголицата като официална азбука, създава се и първият университет, основан от Св. Климент Охридски в Охрид. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.

Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север — до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.

България при цар Самуил

При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

Византийско владичество

Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III. След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси, способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан на Рашка Стефан Неманя.

През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират Търново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.

На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който de jure признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на второто българско царство.

Втора българска държава

България при управлението на Иван Асен II (1218-1241)

Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски.

През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.

Промеждутъкът 1241-80 г. е белязан от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. В 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака.

14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство.

1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. България пада окончателно под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна. При битка във Варна е разбит от султан Мурад II.

Османско владичество

15 век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в.: простонародни въстания срещу завоевателя - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век — начало на българското Възраждане - Св. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война (1768-1774). 19 век развитие на просветната култура.

Рисунка на български жени, 1586

По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на Българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Трета българска държава

Княжество България и Царство България

На 1 юли 1878 е подписан Берлинският договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия - автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Южното Поморавие — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър I Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание подготвено и организирано от ВМОРО.

Цар Борис III, 1929

С обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд I се титулува като цар. През 1912 и 1913 г. България подготвя Балканската война, завършила с първата национална катастрофа. Участие на България в Първата световна война (1915-1918) на страната на Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. През 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски, следвана от диктатурата на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 България се управлява от А. Ляпчев. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от „Звено“ и Военния съюз с министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. През Втората световна война (1941-1943) България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис III; управление на Симеон II с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София.

През 1944 година правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември). На 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.

Народна република България

Ръководителят на НРБ Тодор Живков и лидерът на Монголската народна република Юмжагийн Цеденбал (ляво), 1971

След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП. Възприет е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Като част от Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор, НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). България става член на ООН на 14 декември 1955. През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.

Република България

Виж Република България (след 1989) и Преход на България към демокрация и пазарна икономика

През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. България става член на НАТО на 2 април 2004 и член на ЕС на 1 януари 2007.

Различни са мненията дали е настъпил краят на прехода, символично поставен с ноемврийския пленум, след като България се е променила много от тогава. България вече води пазарна икономика като другите страни от ЕС, предстои и скорошно влизане в Еврозоната, Шенген и налагане на безвизовия режим за САЩ.

Население

Изменение на населението на България за периода 1961-2003 година по данни на FAO

Графика на раждаемостта и смъртността в България (2005-2009)

Етническа карта на България, според последното официално преборояване

По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка - близо 9 милиона души. През 1985 година населението на третата българска държава е най-голямо- 8 948 649. Девет-милионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва. След 1989 ръста населението започва да намалява значително.

Според последното официално преброяване населението на България е 7 932 984(2001), по оценки на Националния статистически институт населението е 7 640 238 за (2007). Заедно с това страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%). Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента.

Около 71% от жителите на страната живеят в градовете, 29% в селата. А около 17% живеят в столицата и най-голям град София. Десетте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Добрич, Сливен и Шумен, като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.

Религия

Вероизповедания в България
религии			процент
Християнство			83.8%
ислям			12.2%
друга вяра, атеисти и неопределени			3.9%
друга и непоказана			0.1%

Мнозинството от жителите на България са християни- 83,8%. От тях 82,6% изповядват източноправославието, докато 1,2% са християни от други деноминации - 0,6% католици, 0,5% протестанти и 0,1% грегорианци, 12,2% от населението са мюсломани, останалите 3,9% са атеисти или неопределили се, а 0,1% следват други религии.

Според анкета от 2009 година, базирана на малка част от населението 67,3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21,7% - не. Същевременно едва 13,6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и едва 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот. В контекста на провежданите в страната преброявания вероизповеданието се дефинира, от някои хора от преброяването като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.

Етноси

Етноси в България
народи			процент
българи			83.9%
турци			9.4%
цигани			4.7%
други и неопределени			2.0%

83,9% от населението на страната са определили етнически за българи, 9,4% за турци и 4,7% за цигани. Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и други.

Език

Езици в България
езици			процент
български език			84.5%
турски език			9.6%
цигански език			4.1%
други и неопределени			1.8%

„Тракийка, шопкиня и македонка“ – картина на Иван Мърквичка

84,5% от населението говори български език като майчин и роден език, който е и официален за държавата. Освен български, турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%, а 1,8% имат за роден друг език.

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.

В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата, Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, книжовния македонски език, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България, при навлизането на християнството са налице много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, окачествяващи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Икономика

Файл:BulgariaBLVDBelissimo.JPG

Офис сграда на булевард „България“

България е аграрно-промишлена страна с отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, въпреки това продължава да бъде страната с най-нисък доход в Европейския съюз. Според Евростат през 2008 г. БВП на глава от населението е 40% от средния за Европейския съюз. ЦРУ на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $12 600 през 2009, което е една трета от това на Белгия. Най-голям дял в икономиката имат промишлеността и земеделието, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества желязо, мед, злато, бисмут, въглища, електроника, рафинирани петролни горива, части за превозни средства, оръжие и строителни материали.

Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.

България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996-1997 г., но последните данни показват увеличаването ѝ до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе еврото преди 2013-2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавните ведомства и неефективното правосъдие.

През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.

В разгара на световната финансова криза през 2008-2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на промишлеността. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 и бюджетен дефицит от 5%.

В България започват да се произвеждат множество елементи за автомобилната индустрия чрез заводите за части: „Епик“ (Ботевград), „Монтюпе“ (Русе), „Витте Аутомотив“ (Русе), „Иксетик“ (Пловдив), „Язаки“ (Ямбол), „Мелексис“ (София), както и компанията за силиконови елементи за автомобилната индустрия „Силкотех България“ (Перник).

Земеделие

Слънчогледова нива в Шабленско. Добруджа е един от най-плодородните региони в България

България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти:

• анасон — 6-то място (1-во в Европа)
• магарешко месо — 7-мо място
• слънчогледови семки — 11-то място
• зърнено-житни култури (второстепенни — див ориз и т.н.) — 12-то място
• малини — 13-то място
• овче мляко — 13-то място
• биволско мляко — 14-то място
• аспержи — 15-то място
• тютюн — 15-то място (3-то в Европа)
• люти чушки — 18-то място
• козе мляко — 20-то място
• череши — 21-во място
• гъби — 21-во място

Туризъм

Курортът Свети Влас

Скиор в Рила

Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2010-2011 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни курорти или към летните, в съответствие със сезона. Преспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на Националния статистически институт, през 2008 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 4 765 700 души. Те са разпределени по националност както следва (дадени са всички бройки над 100 000 души):

• Румънци — 933 936;
• Гърци — 762 222;
• Германци — 523 580;
• Британци — 328 696;
• Руснаци — 242 478;
• Сърби — 155 646;
• Чехи — 137 931;
• Поляци — 136 784;
• Словаци — 118 846;
• Датчани — 110 140;
• Македонци — 104 114;
• Шведи — 103 560;
• Французи — 102 717

Полезни изкопаеми

Медодобивният рудник Елаците близо до Мирково.

България е на 9-то място в света по добив на бисмут, на 26-то място по добив цинк, на 19-то място по добив на мед и на 19-то място по добив на въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния). Рудник Елаците е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. В компанията собственик Елаците-Мед АД работят над 1800 служители. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро годишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. Аурубис България е завод в Пирдоп, който през 2005 произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.

Енергетика

ТЕЦ Бобов дол

Въпреки, че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни.

От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ Козлодуй (3 760 MW). Водят се преговори за строеж на втора атомна електроцентрала край Белене (АЕЦ Белене), чийто първи реактор евентуално да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ Козлодуй. Ядрената енергия задоволява над 20% от енергийните нужди на страната.

По-голямата част от електричеството се произвежда от ТЕЦ. В комплекса Марица Изток се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа. Мощността на най-голямата в комплекса, ТЕЦ Марица изток 2 (1450 MW), се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 — 500 MW. Други големи ТЕЦ са ТЕЦ Варна (1260 MW), ТЕЦ Бобов дол (630 MW) и ТЕЦ Русе Изток (400 MW).

Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 MW. Каскадата Белмекен-Сестримо-Чаѝра е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — ПАВЕЦ Чаира (864 MW), ВЕЦ Сестримо (240 MW) и ПАВЕЦ Белмекен (375 MW).

България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.

Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Държавно устройство

Централни институции

Сградата на Народното събрание в София

Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република, но с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.

Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 народни представители, от 2009 г. 201 от тях се избират пропорционално,а 39 — мажоритарно, за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори.

Административно деление

Карта на областите в България

От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

Въоръжени сили

Българската армия се състои от:

• Генерален щаб с началник ген. Симеон Симеонов
• Сухопътни войски с началник ген. Иван Добрев
• Военновъздушни сили с началник ген. Константин Попов
• Военноморски сили с началник вицеадмирал Пламен Манушев
• Национална гвардейска част с командир полк. Крум Александров

Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза Безмер

Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО, и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българския контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008. Българската армия разполага с около 600 танка, от които 160 са в експлоатация, близо 1000 бронирани машини (около 350 в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 единици минометна артилерия, 20-30 изтребителя, 18 бойни вертолета, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове Хъмви, военно-транспортни самолети C-27J Спартан, снайперски пушки Barrett M82 и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната — 645 лв.

Култура

Барелефът на Мадарския конник, национален символ

Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато, намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)

Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на Ренесанса, Реформацията, Просвещението и 19 век. Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

Изобразително изкуство и архитектура

Боянската църква в София

След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в бългаското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим, Рим и Константинопол взети заедно.

Стенопис в Рилския манастир

В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.

По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква построена през 1259 година, чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. fresco buono) са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време - творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансови елементи.

Литература

Добри Войников, автор на Криворазбраната цивилизация

Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война - период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към 8 век след Христа, и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски (създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 година). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.

Музика

Йоан Кукузел

Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13-14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.

Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското владичество. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на 19 век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музика. Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — Сиромахкиня. Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като Върви, народе възродени.

България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Лили Иванова, Васил Найденов, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Маргрет Николова, Паша Христова, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Йорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.

През последните две десетиления в България се популяризира поп-фолка (или чалга, от арабски и турски: çalgı — свирня, музика), музикален стил, представляващ смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор.

Кино

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на Отечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.

Образование

Русенски университет „Ангел Кънчев“

Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владеят руски език, а около 15% — английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английският като втори език, а 25% — френският. Образователната система е под надзора на Министерството на образованието, младежта и науката. Степените на образование в България са три — основно (1-ви до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) - колежи и университети.

• Медицински университет
• Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
• Стопанска академия
• Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
• Национален военен университет
• Военна академия „Георги Раковски“
• Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
• Национална музикална академия „Панчо Владигеров“
• Тракийски университет
• Технически университет - Варна
• Технически университет - Габрово
• Минно-геоложки университет - София
• Национална художествена академия
• Нов български университет
• Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
• Университет по хранителни технологии - Пловдив
• Университет за национално и световно стопанство
• Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
• Югозападен университет „Неофит Рилски“
• Българска академия на науките
• Музеи в България
• Университет по Библиотекознание и Информационни технологии

Наука и техника

НАО-Рожен, оборудвана с един от най-големите рефлекторни телескопи в Европа

България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математиката, физиката, информационни тетехнологии, астрономията и медицината. Повечето български учени работят в Българската академия на науките (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП — едва 0,4% за 2008 година.

Обичаи

Български великденски яйца

Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Подготвен за надбягвания кон на Тодоровден

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

Вижте също

• Портал:България
• Портал:Европа
• Комуникация в България
• Българска армия
• Външна политика на България
• Официални празници в България
• Българско землище
• Списък на страните в ЕС по население
• Списък на градовете в България по население
• Списък на реките в България

Външни препратки

Държавни институции

• Официален сайт на българското правителство
• Официален сайт на българския президент
• Официален сайт на Народното събрание
• Конституционен съд

Още

• Шаблон:En икона Информация за България в CIA World Factbook (на английски език)
• FROSP.net: България - Статии с етикет "България" във FROSP.net
• История на България - снимки, факти и легенди за българските земи
• Български крепости, замъци и руини - история, снимки, планове и легенди за българските средновековни крепости
• Панорамни 360 градусови снимки от България върху карта. (Geotagging)
• Снимки от България
• България в снимки: природа, градове и села, хората, историята, фолклора.
• Снимки от България със свободен лиценз Криейтив Комънс Признание
• Снимки от България
• Химн на Република България (Видео)
• Голяма Галерия на снимки от България
• Конституция на Република България
• Ретро България - стари снимки и пощенскикартички от много български градове
• Карта на хотелите в България (open source)
• Пейзажни снимки от България планини, реки, градове

Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA