Разлика между версии на „Юлий Цезар“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
м (Робот Добавяне: sco:Julius Caesar)
 
== Ранни години ==
Цезар е роден на 13 юли през [[100 пр.н.е.|100]] (или [[102|102]]<ref>Утченко: ''Юлий Цезарь'', стр. [http://ancientrome.ru/publik/utchenko/utch03-2.htm 41-42]; Holmes: ''Was Caesar Born in 100 or in 102 B.C.?'', The Journal of Roman Studies, Vol. 7, (1917)</ref>) пр.н.е. в [[патриций|патрицианско]] семейство от [[Юлии|рода на Юлиите]]. Въпреки древния си произход, през последните няколко поколения този род няма голямо политическо влияние. Бащата на Цезар, наричан също [[Гай Юлий Цезар (проконсул на Азия през 90-те пр.н.е.)|Гай Юлий Цезар]], достига (може би благодарение на изтъкнатия си зет [[Гай Марий]]<ref>Светоний, „Животът на 12-те цезари“, „Юлий“ [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#1 1]; [[Плутарх]], „Сравнителни жизнеописания“ ''Цезар'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Caesar*.html#1 1], ''Марий'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Marius*.html#6 6]; Плиний Стари, ''Естествена история'' [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plin.+Nat.+7.54 7.54]; ''Inscriptiones Italiae'', 13.3.51-52</ref>) до длъжността [[претор]], втората по ранг републиканска избираема магистратура, и управлява провинция [[Азия (римска провинция)|Азия]]. Майката на Цезар, [[Аврелия Кота]], произлиза от влиятелна фамилия, дала на Рим няколко консула, между които са баща и&#768; и дядо и&#768;. Липсата на значими предци по бащина линия Цезар компенсира в реч от 69/8 г.пр.н.е., извеждайки произхода си от древноримския цар [[Анк Марций]] и от [[Юл]], син на легендарния троянец [[Еней]], смятан за син на богинята [[Венера (митология)|Венера]].<ref>{{авт|Jehne}}: ''Caesar'', стр. 24; [[Светоний]], ''Животът на 12-те цезари'': ''Юлий'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#6 6]; [[Велей Патеркул]], ''Римска история'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2B*.html#41 2.41]; виж също [[Виргилий]], ''[[Енеида]]''</ref>
 
[[Картинка:CaesarElephant.jpg|мини|[[Денарий]] от 49-48 г.пр.н.е. с изображение на слон]]
След преторството Цезар е избран да управлява провинция Далечна Испания, но е все още затънал в дългове и трябва да удовлетвори кредиторите си преди да замине. Той се обръща за помощ към [[Марк Лициний Крас]], един от най-богатите мъже в Рим. В замяна на обещание за политическа подкрепа срещу [[Помпей]] Крас заплаща част от Цезаровите дългове и става гарант за други. За да избегне превръщането си в частен гражданин и започването на съдебни процеси заради дълговете му, Цезар се оттегля към провинцията преди края на претурата. По време на престоя си в Испания той воюва успешно в [[Галисия|Галиция]] и [[Лузитания (римска провинция)|Лузитания]], реформира закона за дълговете и печели голяма почит (включително от войниците, които го удостояват с титлата [[император|''imperator'']]). <ref>Plutarch, ''Caesar'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Caesar*.html#11 11-12]; Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#18 18.1]</ref>
 
При завръщането си в Рим Цезар се кани да отпразнува [[триумф]] за военните си успехи. В същото време той иска да се кандидатира за [[Консул (Древен Рим)|консул]], най-старшата магистратска длъжност на републиката. Обичаят за провеждането на триумф го задължава да стои извън града преди церемонията, но за да участва в изборите, той трябва да изостави командването и да влезе в Рим като обикновен гражданин. Цезар не може да направи и двете едновременно. Той моли сената за позволение да се кандидатира задочно (''in absentia'') за консул, но Катон възпира предложението. Изправен пред избора между триумф и консулат, Цезар избира консулат. <ref>Plutarch, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Caesar*.html#13 13]; Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#18.2 18.2]</ref><!-- пак показателен случай, но пак в повече -->
 
==Първи консулат и триумвират==
Той започва своята втора година с удвояване на първоначалната си военна сила, след като е привикал през зимата другите два легиона в Цизалпийска Галия. Законността на това действие е съмнителна, тъй като цизалпийските гали не са римски граждани. В отговор на действията на Цезар през предишната година, племената на [[белги]]те в североизточна Галия са започнали да се въоръжават. Цезар възприема това като агресивен ход и след неубедително сражение срещу обединената им войска завладява племената постепенно. Междувременно един легион, командван от сина на Крас - Публий, започва завладяването на [[Арморика]].<ref>Юлий Цезар, ''Записки за Галската война'', 2; Апиан, ''Галски войни'' [http://www.livius.org/ap-ark/appian/appian_gallic_1.html Epit. 4]; Касий Дион, ''Римска история'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/39*.html#1 39.1–5]</ref>
 
През пролетта на 56 пр.н.е. триумвиратът си организира съвещание в [[Лука]] (в Цизалпийска Галия). В Рим цари смут и популистките кампании на [[Публий Клодий Пулхер|Клодий]] са подкопали взаимоотношенията между Крас и Помпей. Срещата подновява триумвирата и удължава проконсулството на Цезар за още пет години. Крас и Помпей ще бъдат консули отново със същите очертаващи се като срок проконсулства: Сирия за Крас и испанските провинции за Помпей. <ref>Цицерон, ''Letters to his brother Quintus'' [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Cic.+Q.+fr.+2.3 2.3]; Suetonius, ''Julius'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#24 24]; Плутарх, ''Цезар'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Caesar*.html#21 21], ''Крас'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Crassus*.html#14 14–15], ''Pompey'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Pompey*.html#51 51]</ref> Завладяването на Арморика е завършено, когато Цезар разбива [[Венети (келтско племе)|венети]]те в морска битка, докато младият Крас подчинява [[аквитани]]те на югозапад. Към края на кампаниите през 56 пр.н.е. единствено [[морини]]те и [[менапии]]те (по крайбрежието на дн. [[Белгия]] и южна [[Холандия]]) все още са независими. <ref>Юлий Цезар, ''Записки за Галската война'', 3; Касий Дион, ''Римска история'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/39*.html#40 39.40–46]</ref>
 
[[Image:Celtictribes58-50.jpg|thumb|Келтски и германски племена в Галия (58-50 г.пр.н.е.)]]
През 52 пр.н.е. в Галия избухва друго, по-голямо въстание, предвождано от [[Верцингеторикс]] от [[арверни]]те. Верцингеторикс успява да обедини галските племена и се оказва проницателен пълководец, който побеждава Цезар в няколко сражения, включително в [[Битка при Герговия|битката при Герговия]], но сложните обсадни съоръжения на римляните при [[Битка при Алезия|Алезия]] в крайна сметка го принуждават да капитулира. <ref>''Записки за Галската война'', 7; Cassius Dio, ''Roman History'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/40*.html#33 40.33–42]</ref> Въпреки осуетените опити за въстание през следващата година, <ref>[[Авъл Хирций|Aulus Hirtius]], ''Записки за Галската война'', 8</ref> Галия е действително подчинена.
 
[[Тит Лабиен]] е най-старшият [[легат]] на Цезар по време на военните кампании в Галия със статута на [[пропретор]]. <ref>''Записки за Галската война'', 1.21</ref> Други изтъкнати личности, служили под негово командване, включват имената на неговия роднина [[Луций Юлий Цезар (консул 64 пр.н.е.)|Луций Юлий Цезар]],<ref>''Записки за Галската война'', 7.65</ref> синовете на Крас - Марк <ref>''Записки за Галската война'', 6.6</ref> и Публий,<ref>''Записки за Галската война'', 2.34</ref> брата на Цицерон [[Квинт Тулий Цицерон|Квинт]],<ref>''Записки за Галската война'', 6.32f</ref> [[Децим Юний Брут Албин|Децим Брут]],<ref>''Записки за Галската война'', 3.11</ref> и [[Марк Антоний]].<ref>''Записки за Галската война'', 7.81f</ref>
 
Плутарх твърди, че римската армия се е сражавала срещу три милиона мъже в хода на [[Галски войни|Галските войни]], от които един милион умират, а друг един милион са [[робство|поробени]]. Покорени са 300 племена и са разрушени 800 града. <ref>{{cite web|url=http://etext.library.adelaide.edu.au/p/plutarch/lives/chapter48.html|title=Lives of the Noble Grecians and Romans, by Plutarch (chapter48)}}</ref> В зависимост от целите си, Цезар понякога постъпва и жестоко - почти цялото население (общо 40 хил.) на град [[Аварикум]], дн. Бурж в централна Франция, е изклано,<ref>{{cite book|url=http://www.gutenberg.org/files/10657/10657.txt|title="De Bello Gallico" & Other Commentaries of Caius Julius Caesar|chapter=Chapter 28|edition=Translated by [[Томас де Куинси|Thomas de Quincey]]}}</ref> а през 50 г. пр.н.е., след превземането на укрепеното възвишение Укселодунум, заповядва „да се отсекат ръцете на всички, които бяха вдигнали оръжие, но им подари живота, за да може наказанието на злосторниците да стане по-явно.“. <ref>Авъл Хирций, ''Записки за Галската война''. кн.8.44</ref> Юлий Цезар съобщава, че 368 хил. [[хелвети]] напускат дома си, от които 92 хиляди могат да носят оръжие и едва 110 хиляди се завръщат след военната кампания. <ref>{{cite book|url=http://www.gutenberg.org/files/10657/10657.txt|title="De Bello Gallico" & Other Commentaries of Caius Julius Caesar|chapter=Chapter 29|edition=Translated by [[Томас де Куинси|Thomas de Quincey]]}}</ref> Днес разполагаме с тези данни най-вече поради трудността да се намерят точни източници, пропагандните цели на Цезар, както и честото грубо преувеличение на числа в античните текстове, специално по отношение на сражаващите се врагове.
Гай Октавий става, едва ли не, синът на великия Цезар и следователно наследява лоялността на голяма част от масите. По време на погребението на Цезар няколко дни по-късно на [[Римски форум|римския форум]], Антоний не държи речта, която Шекспир съчинява 1600 години по-късно - „Приятели, римляни, съотечественици, дайте ми вашето внимание...“ , но изказва драматична възхвала, с която се обръща към обикновените хора, отзвук на общественото мнение след убийството на Цезар. Освен това, по време на погребалното тържествено слово е обявено, че Цезар по своя воля е оставил частните си градини край Тибър на римското общество, както и по 300 [[сестерция|сестерции]] на всеки вписан римски гражданин (макар 300 сестерции да не са състояние, това е стойността на средната римска надница за 3 месеца). Тези завещания, заедно с погребалното слово на Антоний, служат не само за нарастване на посмъртния култ към Цезар сред народа, а също и на мъката заради смъртта му, и на яростта срещу неговите убийци. На погребението тълпата започва да хвърля сухи клони, мебели и дори дрехи на кладата на Цезар, което кара пламъците да излязат от контрол и да нанесат сериозни щети на Форума. Тълпата след това атакува къщите на Брут и Касий, където е отблъсната със значителни трудности и в края на краищата подпалва искрата на [[Освободителна гражданска война|освободителната гражданска война]], изпълнявайки поне отчасти заплахата на Антоний срещу нобилитета.<ref> Suetonius, Life of Caesar, Chapters LXXXIII, LXXXIV, LXXXV http://ancienthistory.about.com/library/bl/bl_text_suetcaesar.htm]</ref> Антоний не може да предвиди крайния изход на последвалите граждански войни, особено във връзка с осиновения наследник на Цезар. Оказва се, че Октавиан, едва на 19 години при смъртта на Цезар, притежава значителни политически умения и докато Антоний се занимава с [[Децим Брут]] в началото на новите граждански войни, Октавиан затвърждава своята позиция.
 
За да се сражава с Брут и Касий, които струпват огромна армия в Гърция, Антоний се нуждае от войници, пари, придобити от войните на Цезар и легитимността на Цезаровото име, която ще го подсигури при каквото и да било действие срещу тях. С одобряването на ''lex Titia'' на 27 ноември, 43 пр.н.е.,<ref>{{cite book | title = Caesar's Legacy: Civil War and the Emergence of the Roman Empire | author = Osgood, Josiah | publisher = Cambridge University Press | year = 2006 | page = 60}}</ref> официално е сформиран [[Втори триумвират|Вторият триумвират]], който включва Антоний, Октавиан и верния началник на конницата на Цезар, [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Лепид]].<ref>Suetonius, ''Augustus'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#13.1 13.1]; Florus, ''Epitome'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/2I*.html#XVI 2.6]</ref> Триумвиратът официално обожествява Цезар като [[Divus Iulius]] (''Божественият Юлий'') през 42 пр.н.е., а Цезар Октавиан оттук нататък става ''Divi filius'' ("божествен син").<ref>{{cite book | title = Roman Religion | author = Warrior, Valerie M. | publisher = Cambridge University Press | year = 2006 | page = 110 | isbn = 0521825113}}</ref> Виждайки, че снизходителността на Цезар е довела до убийството му, Вторият триумвират връща отново ужаса на [[проскрипция|проскрипциите]], изоставен от времето на [[Луций Корнелий Сула|Сула]]. <ref>Florus, ''Epitome'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/2I*.html#XVI 2.6.3]</ref> Той се заема с одобрени със закон убийства на огромен брой негови опоненти - с цел да осигури финансирането на 45-те легиона във втората гражданска война срещу Брут и Касий. <ref>{{cite book | title = Ancient Rome: An Introductory History | author = Zoch, Paul A. | publisher = University of Oklahoma Press | year = 200 | pages = 217–218| isbn = 0806132876}}</ref> Антоний и Октавиан ги разгромяват в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]]. <ref>Florus, ''Epitome'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/2I*.html#XXXIIII 2.7.11–14]; Appian, ''The Civil Wars'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html 5.3]</ref>
 
Впоследствие Марк Антоний се жени за любовницата на Цезар, Клеопатра, възнамерявайки да използва баснословно богатия Египет за база, за да господства над Рим. Третата гражданска война избухва между Октавиан, от една страна, и Антоний и Клеопатра, от друга. Тази последна гражданска война завършва с окончателното поражение при [[Битка при Акциум|Акциум]], довела до постоянното установяване на Октавиан, който става първият римски император, под името Цезар Август, име, издигнало го до статус на божество. <ref>Florus, ''Epitome'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/2I*.html#XXXIIII 2.34.66]</ref>
* [[Гай Марий]] (женен за неговата леля Юлия)
* [[Марк Антоний]]
* [[Луций Юлий Цезар (консул 64 пр.н.е.)|Луций Юлий Цезар]]
* [[Юлий Сабин]], [[Галия|гал]] от племето [[лингони]], по време на въстанието на [[батави]]те през 69 г. от н.е. твърди, че е правнук на Цезар на основание, че неговата прабаба е била любовница на Цезар през Галската война.<ref>{{икона ru}} [[Тацит]]. ''История''. [http://ancientrome.ru/antlitr/tacit/hist/kn04f.htm кн.IV.55]</ref>
 
 
[[Когномен]]ът на Цезар се превръща в титла; той е разпространен широко от [[Библия]]та с известния стих: "Отдайте божието богу, кесарювото - кесарю". Титлата се преобразува в германската [[кайзер]] и славянската [[цар]]. Последният цар с номинална власт е българският [[Симеон II]], чието управление приключва през [[1946]] г. Така повече от две хиляди години след убийството на Юлий Цезар поне един държавник е носил неговото име.
 
== Източници ==
{{колони|3|<references/>}}
 
== Литература ==
* {{авт|Мартынов}} А.: [http://ancientrome.ru/publik/martynov/mar06.htm Юлий Цезарь. Личность в истории], «Наука и Техника» (Харьков), 2008
* [http://www.roman-empire.net/republic/caesar-index.html Юлий Цезар на сайта roman-empire]
 
== Източници ==
{{бел3}}
 
{{Превод от|en|Julius Caesar|294903711}}
{{Светоний 12те цезари}}
 
[[Категория:Юлий Цезар| ]]
[[Категория:Древноримски политици]]
[[Категория:Римски военачалници]]
[[Категория:Римски републикански консули]]
 
{{Link FA|es}}
{{Link FA|eu}}
{{Link FA|fi}}
{{Link FA|he}}
{{Link FA|it}}
{{Link FA|la}}
{{Link FA|li}}
{{Link FA|ms}}
{{Link FA|pl}}
{{Link FA|vi}}
{{Link FA|la}}
{{Link FA|ro}}
{{Link FA|eu}}
{{Link FA|it}}
{{Link FA|ms}}
{{Link FA|sh}}
{{Link FA|es}}
 
 
 
{{Link FA|li}}
{{Link FA|tr}}
{{Link FA|vi}}
 
[[af:Julius Caesar]]

Навигация