Пантеон на възрожденците: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Музей |
{{Музей |
||
| музей = Пантеон на Възрожденците |
| музей = Пантеон на Възрожденците |
||
⚫ | |||
| лого = |
|||
⚫ | |||
| описание = |
| описание = |
||
| място = [[Русе]] |
| място = [[Русе]], [[България]] |
||
| тематика = национален паметник-костница |
| тематика = национален паметник-костница |
||
| основан = 1978 г. |
| основан = 1978 г. |
||
Ред 18: | Ред 17: | ||
| страница = http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm |
| страница = http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm |
||
}} |
}} |
||
'''Пантеонът на възрожденците''' е национален паметник-костница, намиращ се в град [[Русе]]. Изграден е по проект на архитект [[Никола Николов (архитект)|Никола Николов]] и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които [[Любен Каравелов]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Караджа]], [[Панайот Хитов]], [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Ангел Кънчев]] и др. |
'''Пантеонът на възрожденците''' е национален паметник-костница, намиращ се в град [[Русе]]. Изграден е по проект на архитект [[Никола Николов (архитект)|Никола Николов]] и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които [[Любен Каравелов]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Караджа]], [[Панайот Хитов]], [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Ангел Кънчев]] и др. |
||
Ред 28: | Ред 26: | ||
Пантеонът е сред [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта]]. Отворен е за посещение на [[28 февруари]] [[1978]] г. |
Пантеонът е сред [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта]]. Отворен е за посещение на [[28 февруари]] [[1978]] г. |
||
== |
== Галерия == |
||
<gallery perrow=4> |
<gallery perrow=4> |
Версия от 14:27, 27 ноември 2010
Пантеон на Възрожденците | |
Файл:Panteon-ruse.jpg | |
Местоположение | Русе, България |
---|---|
Тематика | национален паметник-костница |
Основан | 1978 г. |
Обект на БТС | 50 |
Печат | има |
Работно време | |
Лятно работно време | 9.00-12.00, 13.00-17.30 (почивни дни: петък, събота) |
Зимно работно време | 9.00-12.00, 13.00-17.30 (почивни дни: петък, събота) |
Допълнителна информация | |
Директор | доктор Николай Ненов |
Адрес | Пл "Възрожденски" |
Телефон | 082/82-09-98 |
Сайт | http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm |
Местоположение в Русе | |
Пантеон на Възрожденците в Общомедия |
Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. Изграден е по проект на архитект Никола Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.
Почетени са 453-ма души - участници в Ботевата чета,Червеноводска въстаническа чета , Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.
За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия[1] през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.
Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта. Отворен е за посещение на 28 февруари 1978 г.
Галерия
-
Пантеонът отвътре
-
Пантеонът отвътре
-
Пантеонът отвътре
-
Пантеонът отвътре