Подмочани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:50, 29 ноември 2010

Подмочани (Шаблон:Lang-mk) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Намира се на 3 километра северно от Преспанското езеро и на запад от Пелистер, в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина. Населението му е около 350 души.

История

Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и "арапско" гробище, а между Подмочани и Долна Бела църква има развалини, които според легендата са на градчето Дреново^[1].

До Балканските войни основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на Цариград, а като строители - в Мала Азия и на други места. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Подгояни (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 българи.^[2] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Подмочани има 480 жители българи християни и 90 българи мохамедани.^[3]

Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.^[4]

Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание. На 24 юли 1903 година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, отрабват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени^[5].

По време на Първата световна война Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители^[6].

Подмочани днес

Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:^[7]

Националност	Всичко
македонци	302
албанци	2
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	1
бошняци	0
други	1

Личности

Родени в Подмочани

Шаблон:BGR-флаг Йоше Глъмбочки (1880 - 1926), български революционер
Шаблон:BGR-флаг Кочо Кочовски (? - 1903), български революционер от ВМОРО
Шаблон:BGR-флаг Панарет Брегалнишки (1878 - 1944), български духовник
Шаблон:BGR-флаг Трайко Китанчев (1858 - 1895), български революционер, пръв председател на Македонския комитет

Починали в Подмочани

Шаблон:BGR-флаг Кочо Кочовски (? - 1903), български революционер от ВМОРО

Външни препратки

Бележки

↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.
↑ Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 195
↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Портал „Македония“

[1] Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48

[2] „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.

[3] Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.

[4] D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.

[5] Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 195

[6] Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.

[7] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и "арапско" гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48</ref>.
-До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има  480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
+До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има  480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
 Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.</ref>