Сан Марко (Венеция): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
DSisyphBot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: ar:كنيسة سان ماركو
м [r2.6.3] Робот Добавяне: hu:Szent Márk-székesegyház
Ред 38: Ред 38:
[[he:בזיליקת סן מרקו]]
[[he:בזיליקת סן מרקו]]
[[hr:Bazilika Svetog Marka]]
[[hr:Bazilika Svetog Marka]]
[[hu:Szent Márk-székesegyház]]
[[it:Basilica di San Marco]]
[[it:Basilica di San Marco]]
[[ja:サン・マルコ寺院]]
[[ja:サン・マルコ寺院]]

Версия от 08:25, 8 декември 2010

Базиликата Сан Марко през нощта

Базиликата Сан Марко е катедралната църква на Венеция, най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура. Тя е разположена на площад Сан Марко в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с Дворецът на дожите. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. Марко Евангелист са преоткрити в една колона от Витале Фалиеро, дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на патриарха на Венеция, архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като Chiesa d'Oro (Златна църква).

Конете на Сан. Марко

Античните бронзови статуи Конете на СанМарко са поставени пред катедралата през 1254 г. Те дълго време били изложени на Хиподрума в Константинопол, но през 1204 г. дож Енрико Дандоло ги изпраща във Венеция като част от плячката след превземането на Константинопол от кръстоносците. Наполеон ги откарва в Париж през 1797 г., но през 1815 г. са върнати във Венеция. След 1990 г., след дълга реставрация, конете са поставени на съхранение в Музея на Сан Марко (вътре в базиликата). Конете пред базиликата са бронзови копия.

Външни връзки

Шаблон:Италия-мъниче

Шаблон:Link FA