Астеносфера: Разлика между версии
м [r2.5.2] Робот Добавяне: he:אסתנוספירה |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
==Разположение и физична същност== |
==Разположение и физична същност== |
||
От физико-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тенгенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. |
От физико-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тенгенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. |
||
Астеносферата |
Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]]. |
||
==Виж още== |
==Виж още== |
||
Версия от 10:38, 11 декември 2010
Астеносферата е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантията. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 400 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.
Разположение и физична същност
От физико-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тенгенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. Астеносферата се отделя от земната кора от Границата на Мохоровичич.