Ваня Петкова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| починал-място = [[Първомай]], [[България]]
| починал-място = [[Първомай]], [[България]]
}}
}}
'''Ваня Петкова (Хатидже Садик)''' е българска [[поет]]еса и [[преводач]от [[руски език|руски]],украински, [[арабски език|арабски]], [[арменски език|арменски]], [[сръбски език|сръбски]] и [испански език]]. Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]], Член на Съюза на българските преводачи и Член на Съюза на българските журналисти.
'''Ваня Петкова (Хатиджа Садик)''' е българска [[поет]]еса и преводач от руски език, украински, арабски език, [[арменски език|арменски]], [[сръбски език|сръбски]] и испански език. Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]], Член на Съюза на българските преводачи и Член на Съюза на българските журналисти.


Литературният и&#768; дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност [[славянска филология]] в [[Софийски университет]]. През 1974-75 година специализира [[испански език]] в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „[[Славейче]]“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „[[Литературен фронт]]“. Преводач в българското посолство в [[Хартум]] през 1969-70 година. През 1968 под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=351465 Почина поетесата Ваня Петкова], Дарик нюз, 26 април 2009</ref>
Литературният и&#768; дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност [[славянска филология]] в [[Софийски университет]]. През 1974-75 година специализира [[испански език]] в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „[[Славейче]]“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „[[Литературен фронт]]“. Преводач в българското посолство в [[Хартум]] през 1969-70 година. През 1968 под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=351465 Почина поетесата Ваня Петкова], Дарик нюз, 26 април 2009</ref>

Версия от 21:58, 13 декември 2010

Ваня Петкова
българска поетеса

Родена
Починала
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учила вСофийски университет
НаградиГеорги Джагаров (литературна награда) (2005)
Семейство
ДецаОля Ал-Ахмед
Подпис
Ваня Петкова в Общомедия

Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски език, украински, арабски език, арменски, сръбски и испански език. Член на Съюза на българските писатели, Член на Съюза на българските преводачи и Член на Съюза на българските журналисти.

Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974-75 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969-70 година. През 1968 под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1]

Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.

Ваня Петкова е автор на стихосбирките:

  • 1965 — „Солени ветрове“,
  • 1967 — „Куршуми в пясъка“,
  • 1967 — „Привличане“,
  • 1967 — „Грешница“,
  • 1968 - "Нунче, внучката на дядо Качи"
  • 1970 — „Предсказание“,
  • 1972 — „Черната гълъбица“,
  • 1973 — „Кестенова любов“,
  • 1973 - "Оли, Оли, Охлювче"
  • 1976 — „Обратна река“,
  • 1979 — „Обет за мълчание“,
  • 1980 — „Venceremos" - Лирически есета за Куба,
  • 1980 — „Синята книга“,
  • 1981 — „Триптих“,
  • 1984 — „Гръм“,
  • 1984 — „Цигански романс“,
  • 1988 — „Земетресение“,
  • 1989 — „Прощаване“,
  • 2005 — „Страсти“, ISBN 95489548023
  • 2006 – „Грешница - 1” – римейк
  • 2008 – „Грешница – 2” - римейк
  • 2009 - "Пиратски стихове " - посветена на любимия й внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
  • 2009 - "Златната ябълка"-последен превод от украински,любовна лирика.
  • 2010 - “Арменска песен” на Ваня Петкова - на два езика. Излeзe нова стихосбирка на Ваня Петкова. “Арменска песен” се появи в двуезично издание с марката на “Демакс” и съдействието на Aрменското посолство. Премиерата бе на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата преводачката Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова - Юсеф.

Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ , "Златната ябълка" и “Арменска песен”.[2] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.

Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. Неин внук е малкият художник Юсеф Ал-Ахмед, безумно обичал баба си, и неин художник и творчески спътник в последните й 3 книги...

Ваня Петкова – космополитна, принадлежаща на три континента, с украинска графска кръв от Полтава и черкезка жилка по баща - Донски казак - генерал, с гръцко – турска кръв по майка, тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща - невероятно явление в съвременната българска поезия. Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата, човешката солидарност и справедливост. Ваня Петкова остава завинаги като най-недостижимата и неповторима българска поетеса на любовна лирика !

„Ето - аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам. Ето, аз съм грешница.”

Сега тя е на „Сириус”... и литературното наследство, което тя ни остави за поколенията – са нейните послания към редица народи, а « писаното остава», и за това тя ще продължи да бъде в библиотеките, в учебниците, в сърцата ни! Дори и от «Сириус» тя вижда, че делото й продължава и всичко неиздадено, ще бъде издадено и читателите от различни националности и народности ще се докоснат до нейното слово и до нейният безсмъртен Дух !”, пише за своята майка Оля Ал-Ахмед

Източници

  1. Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009
  2. Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова, в-к „Стандарт“, 28 април 2009