Ваня Петкова

Ваня Петкова
българска поетеса
Родена	10 юли 1944 София, България
Починала	26 април 2009 Първомай, България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Учила в	Софийски университет
Награди	Георги Джагаров (литературна награда) (2005)
Семейство
Деца	Оля Ал-Ахмед
Подпис
Ваня Петкова в Общомедия

Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски език, украински, арабски език, арменски, сръбски и испански език. Член на Съюза на българските писатели, Член на Съюза на българските преводачи и Член на Съюза на българските журналисти.

Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974-75 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969-70 година. През 1968 под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.

Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.

Ваня Петкова е автор на стихосбирките:

• 1965 — „Солени ветрове“,
• 1967 — „Куршуми в пясъка“,
• 1967 — „Привличане“,
• 1967 — „Грешница“,
• 1968 - "Нунче, внучката на дядо Качи"
• 1970 — „Предсказание“,
• 1972 — „Черната гълъбица“,
• 1973 — „Кестенова любов“,
• 1973 - "Оли, Оли, Охлювче"
• 1976 — „Обратна река“,
• 1979 — „Обет за мълчание“,
• 1980 — „Venceremos" - Лирически есета за Куба,
• 1980 — „Синята книга“,
• 1981 — „Триптих“,
• 1984 — „Гръм“,
• 1984 — „Цигански романс“,
• 1988 — „Земетресение“,
• 1989 — „Прощаване“,
• 2005 — „Страсти“, ISBN 95489548023
• 2006 – „Грешница - 1” – римейк
• 2008 – „Грешница – 2” - римейк
• 2009 - "Пиратски стихове " - посветена на любимия й внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
• 2009 - "Златната ябълка"-последен превод от украински,любовна лирика.
• 2010 - “Арменска песен” на Ваня Петкова - на два езика. Излeзe нова стихосбирка на Ваня Петкова. “Арменска песен” се появи в двуезично издание с марката на “Демакс” и съдействието на Aрменското посолство. Премиерата бе на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата преводачката Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова - Юсеф.

Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ , "Златната ябълка" и “Арменска песен”. Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.

Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед. Неин внук е малкият художник Юсеф Ал-Ахмед, безумно обичал баба си, и неин художник и творчески спътник в последните й 3 книги...

Ваня Петкова – космополитна, принадлежаща на три континента, с украинска графска кръв от Полтава и черкезка жилка по баща - Донски казак - генерал, с гръцко – турска кръв по майка, тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща - невероятно явление в съвременната българска поезия. Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата, човешката солидарност и справедливост. Ваня Петкова остава завинаги като най-недостижимата и неповторима българска поетеса на любовна лирика !

„Ето - аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам. Ето, аз съм грешница.”

Сега тя е на „Сириус”... и литературното наследство, което тя ни остави за поколенията – са нейните послания към редица народи, а « писаното остава», и за това тя ще продължи да бъде в библиотеките, в учебниците, в сърцата ни! Дори и от «Сириус» тя вижда, че делото й продължава и всичко неиздадено, ще бъде издадено и читателите от различни националности и народности ще се докоснат до нейното слово и до нейният безсмъртен Дух !”, пише за своята майка Оля Ал-Ахмед