Пенелопа

Пенелопа

Пенелопа (или Пенелопея, от старогръцки — Πηνελοπεια) е героиня от Одисеята, една от двете велики епични поеми (заедно с Илиада, приписвани на Омир) на древногръцката литература. Името ѝ е близко до гръцката дума за „патица“, но обикновено се разбира като комбинация на гръцките дума за „тъкан“ (πηνη) и „лице“ (ωψ), много подходящо за изкусен тъкач, чиято мотивация е трудна за разшифроване. Пенелопа е съпруга на главния герой, царят на Итака Одисей и дъщеря на Икарий (брат на царя на Спарта Тиндарей) и жена му Перибея. Тя чака двадесет години окончателното завръщане на мъжа си от Троянската война, като през това време ѝ се налага да отблъсква предложенията за женитба от 108 женихи според Омир , от които 52-ма от остров Дулихия, 24 от Самос, 20 от Закинтос и 12 от Итака. Според Аполодор те били общо 136- 57 от Дулихия, 23 от Самос, 44 от Закинтос и 12 от Итака. Одисей, преоблечен като стар просяк, видял, че Пенелопа му е останала вярна, като се преструвала, че тъче погребален саван за стария баща на Одисей, Лаерт и твърдяла, че ще избере един от кандидатите, когато го завърши. Всяка нощ в продължение на три години тя разтъкавала една част от савана, докато женихите не открили измамата. След това по идея на Атина, Пенелопа обещала да стане на жена, на този, който победи в състезанието по стреляне с лъка на Одисей. Тайно върналият се герой печели състезанието и убива съперниците. Образът на Пенелопа е символ на благородство и съпружеска вярност.