Биотехнология: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
подреждане, добавки по увода
добавки по ен:
Ред 5: Ред 5:
Биотехнологиите се появяват през [[неолит]]а с [[одомашняване]]то на растения и животни, последвано от продължителни усилия за техния [[изкуствен отбор]] и [[хибридизация]]. Те получават решителен тласък с развитието на биологията през 19 век, което дава възможност за тяхното широко навлизане в практиката. Днес на биотехнологиите се възлагат големи надежди за получаването на алтернативни хранителни вещества, лекарствени субстанции и ваксини от модифицирани за целта микроорганизми. В последните години усилено се работи и в областта на растителните и ДНК рекомбинантните биотехнологии.
Биотехнологиите се появяват през [[неолит]]а с [[одомашняване]]то на растения и животни, последвано от продължителни усилия за техния [[изкуствен отбор]] и [[хибридизация]]. Те получават решителен тласък с развитието на биологията през 19 век, което дава възможност за тяхното широко навлизане в практиката. Днес на биотехнологиите се възлагат големи надежди за получаването на алтернативни хранителни вещества, лекарствени субстанции и ваксини от модифицирани за целта микроорганизми. В последните години усилено се работи и в областта на растителните и ДНК рекомбинантните биотехнологии.


Биотехнологиите се базират на чистите биологични науки, като [[генетика]], [[микробиология]], [[молекулярна биология]], [[биохимия]], [[ембриология]], [[клетъчна биология]], а в много случаи и на други научни области, като [[химическо инженерство]], [[информатика]] и други. В същото време съвременните биологични науки са тясно свързани с биотехнологията и широко използват биотехнологични технически средства.
Биотехнологиите се базират на чистите биологични науки, като [[генетика]], [[микробиология]], [[молекулярна биология]], [[биохимия]], [[ембриология]], [[клетъчна биология]], а в много случаи и на други научни области, като [[инженерна химия]], [[информатика]] и други. В същото време съвременните биологични науки са тясно свързани с биотехнологията и широко използват биотехнологични технически средства.


== В селското стопанство ==
== В селското стопанство ==
{{раздел-мъниче}}
{{раздел-мъниче}}

Най-старото приложение на биотехнологиите е [[селско стопанство|селското стопанство]], което само по себе си се вмества в дефиницията за биотехнологиите като приложение на биологични системи за създаване на желан продукт. Още с одомашняването на растенията и животните през [[неолитна революция|неолитната революция]] селското стопанство се превръща в основния метод за производство на храни. Макар и бавно, през следващите хилядолетия селскостопанската технология претърпява непрекъснато развитие - селектират се нови сортове и породи, различни организми и биологични продукти се използват за [[наторяване]], [[азотфиксация]] или [[Пестицид|контрол на вредителите]]. В хода на това развитие хората променят генетиката на домашните растения и животни чрез пренасянето им в различна среда или чрез хибридизация. По този начин, например, при [[царевица]]та са получени сортове с по-едри или по-сладки зърна.<ref name="Thieman">{{cite book | last = Thieman | first = W.J | year = 2008 | title = Introduction to Biotechnology | publisher = Pearson/Benjamin Cummings | location = | pages = | isbn = 0321491459 | lang = en | ref = harv}}</ref>


== В хранителната промишленост ==
== В хранителната промишленост ==
{{раздел-мъниче}}
{{раздел-мъниче}}

Биотехнологиите се прилагат в производството на храни още от [[Древност]]та. Още в [[Месопотамия]], [[Древен Египет|Египет]] и [[Индия]] съдържащите специфични [[ензим]]и малцови зърна се използват за превръщане на скорбялата в захар, която от своя страна се трансвормира от дрожди в [[бира]]. При този процес въглехидратите в зърното се разграждат до [[етанол]]. По-късно различни култури използват [[млечнокисела ферментация|млечнокиселата ферментация]] за получаване на продукти с по-голяма трайност, като [[кисело мляко|киселото мляко]] и [[кисело зеле|киселото зеле]].


== В химическата промишленост ==
== В химическата промишленост ==
{{раздел-мъниче}}
{{раздел-мъниче}}

Първото приложение на чисто биологична технология в промишлеността датира от 1917 година, когато [[Хаим Вайцман]] вав [[Великобритания]] използва бактерията ''[[Clostridium acetobutylicum]]'' за производството на [[ацетон]], стратегически важен продукт във времето на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref name="Springham_biotechnology">{{cite book | last = Springham | first = D | coauthors = G. Springham, V. Moses, R.E. Cape | year = 1999 | title = Biotechnology: The Science and the Business | publisher = Taylor & Francis | location = | pages = 1 | isbn = 9057024071 | url = http://books.google.com/books?id=9GY5DCr6LD4C&dq=biotechnology | lang = en | ref = harv}}</ref> Малко по-късно биотехнологиите стават основата на промишленото производство на [[Антибиотик|антибиотици]].<ref name="Thieman"/>


== В медицината ==
== В медицината ==

Версия от 14:28, 21 декември 2010

Роза, отгледана от тъканна култура

Биотехнологиите са технологии, използващи живи организми, биологични системи или техни производни за създаването или модифицирането с определена цел на продукти или процеси.[1] Те намират приложение в широк кръг области - от земеделието до медицината и тежката промишленост.

Биотехнологиите се появяват през неолита с одомашняването на растения и животни, последвано от продължителни усилия за техния изкуствен отбор и хибридизация. Те получават решителен тласък с развитието на биологията през 19 век, което дава възможност за тяхното широко навлизане в практиката. Днес на биотехнологиите се възлагат големи надежди за получаването на алтернативни хранителни вещества, лекарствени субстанции и ваксини от модифицирани за целта микроорганизми. В последните години усилено се работи и в областта на растителните и ДНК рекомбинантните биотехнологии.

Биотехнологиите се базират на чистите биологични науки, като генетика, микробиология, молекулярна биология, биохимия, ембриология, клетъчна биология, а в много случаи и на други научни области, като инженерна химия, информатика и други. В същото време съвременните биологични науки са тясно свързани с биотехнологията и широко използват биотехнологични технически средства.

В селското стопанство

Най-старото приложение на биотехнологиите е селското стопанство, което само по себе си се вмества в дефиницията за биотехнологиите като приложение на биологични системи за създаване на желан продукт. Още с одомашняването на растенията и животните през неолитната революция селското стопанство се превръща в основния метод за производство на храни. Макар и бавно, през следващите хилядолетия селскостопанската технология претърпява непрекъснато развитие - селектират се нови сортове и породи, различни организми и биологични продукти се използват за наторяване, азотфиксация или контрол на вредителите. В хода на това развитие хората променят генетиката на домашните растения и животни чрез пренасянето им в различна среда или чрез хибридизация. По този начин, например, при царевицата са получени сортове с по-едри или по-сладки зърна.[2]

В хранителната промишленост

Биотехнологиите се прилагат в производството на храни още от Древността. Още в Месопотамия, Египет и Индия съдържащите специфични ензими малцови зърна се използват за превръщане на скорбялата в захар, която от своя страна се трансвормира от дрожди в бира. При този процес въглехидратите в зърното се разграждат до етанол. По-късно различни култури използват млечнокиселата ферментация за получаване на продукти с по-голяма трайност, като киселото мляко и киселото зеле.

В химическата промишленост

Първото приложение на чисто биологична технология в промишлеността датира от 1917 година, когато Хаим Вайцман вав Великобритания използва бактерията Clostridium acetobutylicum за производството на ацетон, стратегически важен продукт във времето на Първата световна война.[3] Малко по-късно биотехнологиите стават основата на промишленото производство на антибиотици.[2]

В медицината

Биоинформатика

Биоинженерство

Бележки

  1. Article 2. Use of Terms // Convention on Biological Diversity. SCBD, 2006. Посетен на 21 декември 2010. (на английски)
  2. а б Thieman, W.J. Introduction to Biotechnology. Pearson/Benjamin Cummings, 2008. ISBN 0321491459. (на английски)
  3. Springham, D et al. Biotechnology: The Science and the Business. Taylor & Francis, 1999. ISBN 9057024071. p. 1. (на английски)