Мартин Агрикола: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м към пояснение; форматиране: 4x интервали, 3x А|АБ (ползвайки Advisor.js)
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Агрикола|Агрикола (пояснение)}}

{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Мартин Агрикола
| име = Мартин Агрикола
| описание = немски музикален теоретик и педагог, композитор на църковна музика за орган
| описание = немски музикален теоретик и педагог, композитор на църковна музика за орган
| роден-дата = [[6 януари]] [[1486]]
| роден-дата = [[6 януари]] [[1486]]
| роден-място = Свебодзин, [[Полша]]
| роден-място = Свебодзин, [[Полша]]
| починал-дата = [[10 юни]] [[1556]]
| починал-дата = [[10 юни]] [[1556]]
| починал-място = [[Магдебург]], [[Германия]]
| починал-място = [[Магдебург]], [[Германия]]
}}
}}


'''Мартин Агрикола''' ({{lang-de|Martin Agricola}}, всъщност Мартин Сор: {{lang-de|Sore, Sohr или Sorre}}) е немски музикален теоретик, педагог и композитор от епохата на [[Ренесанс|Ренесанса]].
'''Мартин Агрикола''' ({{lang-de|Martin Agricola}}, всъщност Мартин Сор: {{lang-de|Sore, Sohr или Sorre}}) е немски музикален теоретик, педагог и композитор от епохата на [[Ренесанс]]а.


== Живот ==
== Живот ==
Агрикола е роден като син на богат селянин в Швибус (преди град в източен [[Бранденбург (провинция)]]/[[Силезия]], понастоящем град Свебодзин в Полша) и е получил своето образование в училище. Отначало работи в имението на родителите си, след 1510 г. странства из териториите на Източна Германия. По време на този период той успява [[автодидактизъм|автодидактично]] да усвои основата на музикалните си познания. Спирките по време на пътешествието му не са известни, но вероятно сред тях са градовете Франкфурт (Одер) и [[Лайпциг]].
Агрикола е роден като син на богат селянин в Швибус (преди град в източен [[Бранденбург (провинция)]]/[[Силезия]], понастоящем град Свебодзин в Полша) и е получил своето образование в училище. Отначало работи в имението на родителите си, след 1510 г. странства из териториите на Източна Германия. По време на този период той успява [[автодидактизъм|автодидактично]] да усвои основата на музикалните си познания. Спирките по време на пътешествието му не са известни, но вероятно сред тях са градовете Франкфурт (Одер) и [[Лайпциг]].


[[Картинка:Agricola.jpeg|thumb|Илюстрация от ''Musica instrumentalis deudsch'', 1529]] През 1519 г. Мартин Агрикола се установява в [[Магдебург]] като учител по музика. Когато малко след това движението на [[Реформация|Реформацията]] се налага в града, Агрикола се присъединява към него. Като част от въвеждането на новото вероизповедание различните музикални школи са обединени в една единствена държавна институция, а Агрикола е назначен през 1525 г. за неин [[кантор]]. Освен заниманията си като учител Агрикола се стреми преди всичко да създаде собствена църковна музика за новото протестантско движение. През 1528 г. той издава ''Ein kurz deudsche Musica'' (''Musica Choralis Deudsch''), популярно помагало за часовете по музика, последвано от учебниците ''Musica Figuralis Deudsch'' и ''Musica instrumentalis deudsch'' от 1529 г., който изпъква сред творчеството на Агрикола като изследователски труд и една от най-важните творби на ранната органна музика.
[[Картинка:Agricola.jpeg|thumb|Илюстрация от ''Musica instrumentalis deudsch'', 1529]] През 1519 г. Мартин Агрикола се установява в [[Магдебург]] като учител по музика. Когато малко след това движението на [[Реформация]]та се налага в града, Агрикола се присъединява към него. Като част от въвеждането на новото вероизповедание различните музикални школи са обединени в една единствена държавна институция, а Агрикола е назначен през 1525 г. за неин [[кантор]]. Освен заниманията си като учител Агрикола се стреми преди всичко да създаде собствена църковна музика за новото протестантско движение. През 1528 г. той издава ''Ein kurz deudsche Musica'' (''Musica Choralis Deudsch''), популярно помагало за часовете по музика, последвано от учебниците ''Musica Figuralis Deudsch'' и ''Musica instrumentalis deudsch'' от 1529 г., който изпъква сред творчеството на Агрикола като изследователски труд и една от най-важните творби на ранната органна музика.


Градският съветник и музикален издател Георг Рау от Витенберг е близък приятел на Агрикола и издава теоретичните му трудове, които съдържат ценни сведения за смяната от старата към новата музикална нотация. Агрикола е и авторът на множество музикални понятия като звукоред (вж. [[музикален тон]]), нотен [[ключ]] или такт.
Градският съветник и музикален издател Георг Рау от Витенберг е близък приятел на Агрикола и издава теоретичните му трудове, които съдържат ценни сведения за смяната от старата към новата музикална нотация. Агрикола е и авторът на множество музикални понятия като звукоред (вж. [[музикален тон]]), нотен [[ключ]] или такт.


Той е първият, който композира музика към четири части от [[хорал|хорала]] на [[Мартин Лутер]] ''Ein feste Burg ist unser Gott''.
Той е първият, който композира музика към четири части от [[хорал]]а на [[Мартин Лутер]] ''Ein feste Burg ist unser Gott''.


В град [[Магдебург]] има улица, кръстена на него.
В град [[Магдебург]] има улица, кръстена на него.

Версия от 20:15, 23 декември 2010

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрикола.

Мартин Агрикола
немски музикален теоретик и педагог, композитор на църковна музика за орган
Роден
Свебодзин, Полша
Починал
Мартин Агрикола в Общомедия

Мартин Агрикола (Шаблон:Lang-de, всъщност Мартин Сор: Шаблон:Lang-de) е немски музикален теоретик, педагог и композитор от епохата на Ренесанса.

Живот

Агрикола е роден като син на богат селянин в Швибус (преди град в източен Бранденбург (провинция)/Силезия, понастоящем град Свебодзин в Полша) и е получил своето образование в училище. Отначало работи в имението на родителите си, след 1510 г. странства из териториите на Източна Германия. По време на този период той успява автодидактично да усвои основата на музикалните си познания. Спирките по време на пътешествието му не са известни, но вероятно сред тях са градовете Франкфурт (Одер) и Лайпциг.

Илюстрация от Musica instrumentalis deudsch, 1529

През 1519 г. Мартин Агрикола се установява в Магдебург като учител по музика. Когато малко след това движението на Реформацията се налага в града, Агрикола се присъединява към него. Като част от въвеждането на новото вероизповедание различните музикални школи са обединени в една единствена държавна институция, а Агрикола е назначен през 1525 г. за неин кантор. Освен заниманията си като учител Агрикола се стреми преди всичко да създаде собствена църковна музика за новото протестантско движение. През 1528 г. той издава Ein kurz deudsche Musica (Musica Choralis Deudsch), популярно помагало за часовете по музика, последвано от учебниците Musica Figuralis Deudsch и Musica instrumentalis deudsch от 1529 г., който изпъква сред творчеството на Агрикола като изследователски труд и една от най-важните творби на ранната органна музика.

Градският съветник и музикален издател Георг Рау от Витенберг е близък приятел на Агрикола и издава теоретичните му трудове, които съдържат ценни сведения за смяната от старата към новата музикална нотация. Агрикола е и авторът на множество музикални понятия като звукоред (вж. музикален тон), нотен ключ или такт.

Той е първият, който композира музика към четири части от хорала на Мартин Лутер Ein feste Burg ist unser Gott.

В град Магдебург има улица, кръстена на него.

Литература

  • Martin Agricola: Von der Lauten..., 1529. Leipzig Faksimile, Tree Edition, Lübeck 2003


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martin Agricola в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​