Пастирски кръстоносен поход: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.3) (Робот Промяна: en:Shepherds' Crusade
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Пастирски кръстоносен поход''' т.е. Кръстоносен поход на Пастирите ([[Френски език|френски]]:''Croisade des Pastoureaux'') се отнася до два отделни импровизирани похода от [[1251]] и [[1320]] извършени от френски селяни. И двата похода не успяват да достигнат до Светите земи, оставайки във Франция, нападайки духовници, едрата буржоазия и евреите. И в двата случая кръстоносците са спряни от кралската власт.
[[Image:Crociata_dei_Pastori.jpg|ляво|мини|Пастирския поход, миниатюра, 15 век‎]]

== Първи поход ==
{{Кръстоносни походи}}
{{Кръстоносни походи}}
=== Предпоставки ===
В [[1248]] френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] заминава за светите земи за да се бие в [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]] за освобождението на Светите земи, оставяйки управлението на страната в ръцете на майка си [[Бланш Кастилска]], която поема поста Регент. Една година по-късно в Париж пристига новина за загубата на Луи в Египет и пленяването му. Залавянето на краля предизвиква смут из цялото кралство, и води до началото на похода

=== Похода ===
[[Файл:C croisade7 prisonnier1.jpg|ляво|мини|Затворничеството на Луи IX]]
Покрай [[Великден]] [[1251]] в Северна Франция се появява човек, известен само като Магистъра на Унгария , който твърди, че получава видение в което [[Богородица]] му заръчва да събере хората на Франция и да замине за Светите земи на помощ на краля. Бързо събира последователи и скоро започва да ги подготвя за Кръстоносен поход без разрешението на Църквата. Появяват се групи в Пикардия, Бредант, Лорен и Бургундия, съставящи армия ндрояваща приблизително 60 000 души. Към тях се присъединяват и дребни престъпници, джебчии и проститутки.

Още от началото похода се насочва срещу привилегированите слоеве, първо срещу [[Доминикански орден|Доминиканските монаси]], смятани от Пастирите за основна причина за заминаването на краля. Противопоставят се на църковните власти нападайки епископски дворци и манастири избивайки духовниците.

По молба на Бланш Кастилска пристигат в Париж, където Магистъра се среща лично с кралицата-майка, която се надява Пастирите да заминат за Светите земи и да освободят сина ѝ. Поради опасения, че Магистъра може да е отговорен и за предходния Детски кръстоносен поход, дейността на Пастирите е ограничена в Париж. Там те преследват и убиват свещеници и монаси, изхвърляйки телата им в [[Сена]]. Заради тях [[Сорбона|Парижкия Университет]] затваря врати.

Пастирите напуска Париж и се разделя на няколко групи. В [[Руан]], те прогонват епископа и свещениците му от катедралата. По късно потеглат към [[Тур (град)|Тур]], където нападат Доминиканските манастири и оскверняват църквите.

Друга група, водена от Магистъра навлиза в [[Орлеан]], прогонвайки епископа, убиват свещеници и ги захвърлят в [[Лоара]], влизайки в бой с студенти от Орлеанския университет. Насочват се към Амиен където нападат еврейски семейства.

Бланш Кастилска, осъзнала опасността, насочва кралските офицери срещу тях. Прави се опит да будат заловени в Бурж. В последствие, Магистъра и неговите последователи са избити при съпротива. Някои са преследвани до долината на [[Рона]] и [[Марсилия]]. В [[Бордо]], успелите да се измъкнат са довършени от Симон дьо Монфокон, губернатор на Гиана, който по заповед на краля хвърля лично водача им в Гарона.

Точния дбой на жертвите от набезите на Пастирите не е ясен. След премахването им във Франция, съседните държави вземат мерки пастирчетата да не преминат в техни земи. [[Инокентий IV (папа)|Папа Инокентий IV]] обявява пастирчетата за еретици, отлъчвайки ги от църквата.

== Втори поход ==
=== Предпоставки ===
В началото на [[1320]] се случват две големи събития. Първото, мира между Френския крал и фландърския граф, лишава голяма част от военно настроеното френско население без поле за изява. Другото е слух, за заразяването на говеми водни източници с проказа, планирано и организирано от испанските маври и френските евреи. Комбинацията от двете, води до жестоки прояви на насилие срещу евреи и прокажени из цяла Франция, между които и надигането на Пастирчетата

=== Похода ===
[[Image:Crociata_dei_Pastori.jpg|дясно|мини|Пастирския поход, миниатюра, 15 век‎]]
Втория поход започва през [[май]] [[1320]]. От къде точно започва похода и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други-че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател [[Морис Дрюон]] пише в своя роман Френската вълчица:

{{цитат|Какъв сляп и мъгляво мистичен пророк, какви примитивни мечти за святост и приключение, каква безмерна нищета, какъв умищожителен бяс внезапно подтикна момчета и момичета от селата, овчари, говедари, свинари, чирачета, малки предачки, почти всички от петнайсет до сдвайсет годишна възраст, да напуснат семействата си, домовете си за да се включат в бродещи босоноги банди, без пари, без храна. Някаква неясна идея за кръстоносен поход, дала тласък на това масово бягство.|}}


На [[3 май]] групата навлиза в Париж където застават пред двореца, където се намира краля и настояват той да застане на чело на похода, но той отказва да говори с тях. Пастирчетата нападат затвора Шатле и плячкосват абатство Сен-Жермен-де-Пре, след което продължават на юг. Както преди към кръстоносците се присъединяват и престъпници. Дрюон пише:

{{цитат|Десет хиляди, двайсет хиляди, сто хиляди…пастирчетата крачеха към някаква тайнствена среща. Отлъчени свещеици, монаси вероотстъпници, разбойници кадци, просяци и проститутки се присъединяваха към пълчищата им, На чело на които момчета и момичета се отдаваха на най долен разврат, на най-порочни крайности, носеха разпятието. Сто хиляди дрипави скитници, които влизат в някой градда просят милостиня, бирзо го подлагат на грабеж. И престъплението, отначало само придатък на кражбата, се превръща скоро в удовлетворение на порок.|}}

Групата потегля на юг, към Бери, Сантония, [[Аквитания (регион)|Аквитания]]. В Вердюн-сюр-Гарин близо 5 000 евреи се самоубиват за да на попаднат в ръцете им. Папа [[Йоан XXII]] заклеймява дейността на Пастирчетата и ги отлъчва. Пастирчетата продължават към Гиана, Алби и [[Тулуза]], където се насочват срещу манастирите и дворците. В графство Каркасон, където са пресрещнати от армията на краля и местния граф и са разбити. Някои успяват да се измъкнат, но за сметка на това до есента на 1320 са изловени и избити.


Втория пастирски кръстоносен поход е, ако не броим [[Северни кръстоносни походи|Северните походи]], които така и не се насочва към Светите земи, последния кръстоносен поход в историята.
Пастирски кръстоносен поход се отнася до два похода на френски селяни, първия от [[1251]], последвал залавянето на крал [[Луи IX|Луи IX Свети]] по време на [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]]. Втория организиран в [[1320]] бил насочен срещу маврите в Испания. И двата похода не успяват с мисиите си, обръщайки се срещу евреите или богатите буржоази.


{{мъниче}}


[[bn:মেষপালকদের ক্রুসেড]]
[[bn:মেষপালকদের ক্রুসেড]]

Версия от 16:44, 30 декември 2010

Пастирски кръстоносен поход т.е. Кръстоносен поход на Пастирите (френски:Croisade des Pastoureaux) се отнася до два отделни импровизирани похода от 1251 и 1320 извършени от френски селяни. И двата похода не успяват да достигнат до Светите земи, оставайки във Франция, нападайки духовници, едрата буржоазия и евреите. И в двата случая кръстоносците са спряни от кралската власт.

Първи поход

Предпоставки

В 1248 френския крал Луи IX заминава за светите земи за да се бие в Седмия кръстоносен поход за освобождението на Светите земи, оставяйки управлението на страната в ръцете на майка си Бланш Кастилска, която поема поста Регент. Една година по-късно в Париж пристига новина за загубата на Луи в Египет и пленяването му. Залавянето на краля предизвиква смут из цялото кралство, и води до началото на похода

Похода

Затворничеството на Луи IX

Покрай Великден 1251 в Северна Франция се появява човек, известен само като Магистъра на Унгария , който твърди, че получава видение в което Богородица му заръчва да събере хората на Франция и да замине за Светите земи на помощ на краля. Бързо събира последователи и скоро започва да ги подготвя за Кръстоносен поход без разрешението на Църквата. Появяват се групи в Пикардия, Бредант, Лорен и Бургундия, съставящи армия ндрояваща приблизително 60 000 души. Към тях се присъединяват и дребни престъпници, джебчии и проститутки.

Още от началото похода се насочва срещу привилегированите слоеве, първо срещу Доминиканските монаси, смятани от Пастирите за основна причина за заминаването на краля. Противопоставят се на църковните власти нападайки епископски дворци и манастири избивайки духовниците.

По молба на Бланш Кастилска пристигат в Париж, където Магистъра се среща лично с кралицата-майка, която се надява Пастирите да заминат за Светите земи и да освободят сина ѝ. Поради опасения, че Магистъра може да е отговорен и за предходния Детски кръстоносен поход, дейността на Пастирите е ограничена в Париж. Там те преследват и убиват свещеници и монаси, изхвърляйки телата им в Сена. Заради тях Парижкия Университет затваря врати.

Пастирите напуска Париж и се разделя на няколко групи. В Руан, те прогонват епископа и свещениците му от катедралата. По късно потеглат към Тур, където нападат Доминиканските манастири и оскверняват църквите.

Друга група, водена от Магистъра навлиза в Орлеан, прогонвайки епископа, убиват свещеници и ги захвърлят в Лоара, влизайки в бой с студенти от Орлеанския университет. Насочват се към Амиен където нападат еврейски семейства.

Бланш Кастилска, осъзнала опасността, насочва кралските офицери срещу тях. Прави се опит да будат заловени в Бурж. В последствие, Магистъра и неговите последователи са избити при съпротива. Някои са преследвани до долината на Рона и Марсилия. В Бордо, успелите да се измъкнат са довършени от Симон дьо Монфокон, губернатор на Гиана, който по заповед на краля хвърля лично водача им в Гарона.

Точния дбой на жертвите от набезите на Пастирите не е ясен. След премахването им във Франция, съседните държави вземат мерки пастирчетата да не преминат в техни земи. Папа Инокентий IV обявява пастирчетата за еретици, отлъчвайки ги от църквата.

Втори поход

Предпоставки

В началото на 1320 се случват две големи събития. Първото, мира между Френския крал и фландърския граф, лишава голяма част от военно настроеното френско население без поле за изява. Другото е слух, за заразяването на говеми водни източници с проказа, планирано и организирано от испанските маври и френските евреи. Комбинацията от двете, води до жестоки прояви на насилие срещу евреи и прокажени из цяла Франция, между които и надигането на Пастирчетата

Похода

Пастирския поход, миниатюра, 15 век‎

Втория поход започва през май 1320. От къде точно започва похода и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други-че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател Морис Дрюон пише в своя роман Френската вълчица:

Какъв сляп и мъгляво мистичен пророк, какви примитивни мечти за святост и приключение, каква безмерна нищета, какъв умищожителен бяс внезапно подтикна момчета и момичета от селата, овчари, говедари, свинари, чирачета, малки предачки, почти всички от петнайсет до сдвайсет годишна възраст, да напуснат семействата си, домовете си за да се включат в бродещи босоноги банди, без пари, без храна. Някаква неясна идея за кръстоносен поход, дала тласък на това масово бягство.


На 3 май групата навлиза в Париж където застават пред двореца, където се намира краля и настояват той да застане на чело на похода, но той отказва да говори с тях. Пастирчетата нападат затвора Шатле и плячкосват абатство Сен-Жермен-де-Пре, след което продължават на юг. Както преди към кръстоносците се присъединяват и престъпници. Дрюон пише:

Десет хиляди, двайсет хиляди, сто хиляди…пастирчетата крачеха към някаква тайнствена среща. Отлъчени свещеици, монаси вероотстъпници, разбойници кадци, просяци и проститутки се присъединяваха към пълчищата им, На чело на които момчета и момичета се отдаваха на най долен разврат, на най-порочни крайности, носеха разпятието. Сто хиляди дрипави скитници, които влизат в някой градда просят милостиня, бирзо го подлагат на грабеж. И престъплението, отначало само придатък на кражбата, се превръща скоро в удовлетворение на порок.

Групата потегля на юг, към Бери, Сантония, Аквитания. В Вердюн-сюр-Гарин близо 5 000 евреи се самоубиват за да на попаднат в ръцете им. Папа Йоан XXII заклеймява дейността на Пастирчетата и ги отлъчва. Пастирчетата продължават към Гиана, Алби и Тулуза, където се насочват срещу манастирите и дворците. В графство Каркасон, където са пресрещнати от армията на краля и местния граф и са разбити. Някои успяват да се измъкнат, но за сметка на това до есента на 1320 са изловени и избити.

Втория пастирски кръстоносен поход е, ако не броим Северните походи, които така и не се насочва към Светите земи, последния кръстоносен поход в историята.