Съвещателно събрание на ВМОРО: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Делегати на събранието са ''Картагенски'', [[Лука Джеров]], [[Аргир Манасиев]], [[Иван Гарванов]], [[Тодор Златков]], [[Петко Пенчев]], [[Тодор Оровчанов]], [[Бойко Чавдаров]], ''Кирил'' ([[Евтим Спространов]]<ref>Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. С. 1994</ref> или Тодор Попантов), [[Христо Татарчев]], [[Георги Илиев]], [[Мише Развигоров]], [[Христо Матов]], [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], ''Август'' ([[Климент Шапкарев]]), [[Борис Сарафов]], [[Михаил Дорев]], [[Ефрем Чучков]], В. Анастасов , [[Димитър Занешев]] и [[Тодор Александров]]. |
Делегати на събранието са ''Картагенски'', [[Лука Джеров]], [[Аргир Манасиев]], [[Иван Гарванов]], [[Тодор Златков]], [[Петко Пенчев]], [[Тодор Оровчанов]], [[Бойко Чавдаров]], ''Кирил'' ([[Евтим Спространов]]<ref>Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. С. 1994</ref> или Тодор Попантов), [[Христо Татарчев]], [[Георги Илиев]], [[Мише Развигоров]], [[Христо Матов]], [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], ''Август'' ([[Климент Шапкарев]]), [[Борис Сарафов]], [[Михаил Дорев]], [[Ефрем Чучков]], В. Анастасов , [[Димитър Занешев]] и [[Тодор Александров]]. |
||
==Решения== |
|||
Разглеждат се само наложителните въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. Четирите основни точки са бъдещата дейност на ВМОРО, материалната ѝ издръжка, отношенията с България и обсъждане на управлението и правилниците ѝ. Съвещателното събрание отхвърля еволюционната тактика за културно-икономическа борба, а залага на чисто революционната. Предвидено е да се засилят действията срещу чуждите пропаганди, разбойнически чети и видни политически фигури. Организацията възприема самофинансирането за основен метод за набиране на средства, но и да приема средства от България. Още по отношение на България организацията трябва да внимава да не компроментира самостоятелността си, но да възприема княжеството като приятелска страна. По последната точка намира изработените на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]] правилници за ''непрактични и неприложими'', но оставя те да бъдат редактирани в бъдещето<ref>Силянов, Христо. Освободотелните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр.479-489</ref>. |
Разглеждат се само наложителните въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. Четирите основни точки са бъдещата дейност на ВМОРО, материалната ѝ издръжка, отношенията с България и обсъждане на управлението и правилниците ѝ. Съвещателното събрание отхвърля еволюционната тактика за културно-икономическа борба, а залага на чисто революционната. Предвидено е да се засилят действията срещу чуждите пропаганди, разбойнически чети и видни политически фигури. Организацията възприема самофинансирането за основен метод за набиране на средства, но и да приема средства от България. Още по отношение на България организацията трябва да внимава да не компроментира самостоятелността си, но да възприема княжеството като приятелска страна. По последната точка намира изработените на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]] правилници за ''непрактични и неприложими'', но оставя те да бъдат редактирани в бъдещето<ref>Силянов, Христо. Освободотелните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр.479-489</ref>. |
||
Сред взетите решения са назначаването на ново [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство на ВМОРО]] в състав [[Христо Матов]], Иван Гарванов и Борис Сарафов<ref>[http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=18176915§ionID=1&sq=%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Кратка информация от сайта http://znam.bg, посетен на 30.12.2010 г.]</ref>. |
Сред взетите решения са назначаването на ново [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство на ВМОРО]] в състав [[Христо Матов]], Иван Гарванов и Борис Сарафов<ref>[http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=18176915§ionID=1&sq=%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Кратка информация от сайта http://znam.bg, посетен на 30.12.2010 г.]</ref>. |
||
==Последици== |
|||
Окончателното разцепление във ВМОРО става факт. Дейците на Серската група приемат за нелегитимни срещите десницата и подготвят убийството на ръководителите ѝ. В края на 1907 година Борис Сарафов и Иван Гарванов са убити. |
|||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
Версия от 21:14, 30 декември 2010
Съвещателното събрание на ВМОРО в София на десницата в организацията започва на 17 декември 1906 година. По-рано същата година левицата във ВМОРО, съставена от 12 дейци на Серския и Струмишкия революционни окръзи провалят предвидения общ конгрес. Мнозинството от 23-ма делегати се конституира като Съвещателно събрание в София, което завършва на 15 януари 1907 година. Членовете на ЦК на ВМОРО Пере Тошев и Тодор Попантов напускат заседанията, а Даме Груев е убит на път за конгреса.
Делегати на събранието са Картагенски, Лука Джеров, Аргир Манасиев, Иван Гарванов, Тодор Златков, Петко Пенчев, Тодор Оровчанов, Бойко Чавдаров, Кирил (Евтим Спространов[1] или Тодор Попантов), Христо Татарчев, Георги Илиев, Мише Развигоров, Христо Матов, Георги Христов, Август (Климент Шапкарев), Борис Сарафов, Михаил Дорев, Ефрем Чучков, В. Анастасов , Димитър Занешев и Тодор Александров.
Решения
Разглеждат се само наложителните въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. Четирите основни точки са бъдещата дейност на ВМОРО, материалната ѝ издръжка, отношенията с България и обсъждане на управлението и правилниците ѝ. Съвещателното събрание отхвърля еволюционната тактика за културно-икономическа борба, а залага на чисто революционната. Предвидено е да се засилят действията срещу чуждите пропаганди, разбойнически чети и видни политически фигури. Организацията възприема самофинансирането за основен метод за набиране на средства, но и да приема средства от България. Още по отношение на България организацията трябва да внимава да не компроментира самостоятелността си, но да възприема княжеството като приятелска страна. По последната точка намира изработените на Рилския конгрес на ВМОРО правилници за непрактични и неприложими, но оставя те да бъдат редактирани в бъдещето[2].
Сред взетите решения са назначаването на ново Задгранично представителство на ВМОРО в състав Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов[3].
Последици
Окончателното разцепление във ВМОРО става факт. Дейците на Серската група приемат за нелегитимни срещите десницата и подготвят убийството на ръководителите ѝ. В края на 1907 година Борис Сарафов и Иван Гарванов са убити.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. С. 1994
- ↑ Силянов, Христо. Освободотелните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр.479-489
- ↑ Кратка информация от сайта http://znam.bg, посетен на 30.12.2010 г.
| ||||||||
