Съвещателно събрание на ВМОРО: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== Предистория == |
== Предистория == |
||
На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] в 1905 година е взето решение следващият общ конгрес да се проведе до една година, тоест есента на 1906 година, тъй като мандатите на членовете на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК]], [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|ЗП]], Финансово-контролната ревизионна комисия и общите ревизьори са едногодишни. В началото на 1906 революционните окръзи провеждат околийски конгреси |
На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] в 1905 година е взето решение следващият общ конгрес да се проведе до една година, тоест есента на 1906 година, тъй като мандатите на членовете на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК]], [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|ЗП]], Финансово-контролната ревизионна комисия и общите ревизьори са едногодишни. В началото на 1906 революционните окръзи провеждат околийски конгреси. През юни ЦК изпраща подканване за окръжни конгреси и [[Скопски революционен окръг|Скопският]], [[Струмишки револционен окръг|Струмишкият]], [[Одрински революционен окръг|Одринският]] и [[Серски революционен окръг|Серският окръг]] провеждат своите - [[Скопски конгрес на ВМОРО (1906)|Скопският]] през юни - юли, [[Ловчански конгрес на ВМОРО|Серският]] - през юли, а по-късно и [[Струмишки конгрес на ВМОРО|Струмишкият]] и Одринският. |
||
== Делегати == |
== Делегати == |
||
Версия от 07:39, 31 декември 2010
Съвещателното събрание на ВМОРО в София на десницата в организацията се провежда между 17 декември 1906 година и 15 януари 1907 година. По-рано същата година левицата във ВМОРО, съставена от 12 дейци на Серския и Струмишкия революционни окръзи провалят предвидения общ конгрес. Мнозинството от 23-ма делегати се конституира като Съвещателно събрание в София.[1]
Предистория
На Рилския конгрес в 1905 година е взето решение следващият общ конгрес да се проведе до една година, тоест есента на 1906 година, тъй като мандатите на членовете на ЦК, ЗП, Финансово-контролната ревизионна комисия и общите ревизьори са едногодишни. В началото на 1906 революционните окръзи провеждат околийски конгреси. През юни ЦК изпраща подканване за окръжни конгреси и Скопският, Струмишкият, Одринският и Серският окръг провеждат своите - Скопският през юни - юли, Серският - през юли, а по-късно и Струмишкият и Одринският.
Делегати
Членовете на ЦК на ВМОРО Пере Тошев и Тодор Попантов напускат заседанията, а Даме Груев е убит на път за конгреса. Делегати на събранието са Картагенски, Лука Джеров, Аргир Манасиев, Иван Гарванов, Тодор Златков, Петко Пенчев, Тодор Оровчанов, Бойко Чавдаров, Кирил (Евтим Спространов[2] или Тодор Попантов), Христо Татарчев, Г. Илиев, Мише Развигоров, Христо Матов, Георги Христов, Август (Климент Шапкарев), Борис Сарафов, Михаил Дорев, Ефрем Чучков, В. Анастасов , Димитър Занешев и Тодор Александров.
Решения
Разглеждат се само наложителните въпроси за организацията, като взетите решения не са задължителни, а подлежат на обсъждаене и приемане от местните комитети. Четирите основни точки са бъдещата дейност на ВМОРО, материалната ѝ издръжка, отношенията с България и обсъждане на управлението и правилниците ѝ. Съвещателното събрание отхвърля еволюционната тактика за културно-икономическа борба, а залага на чисто революционната. Предвидено е да се засилят действията срещу чуждите пропаганди, разбойнически чети и видни политически фигури. Организацията възприема самофинансирането за основен метод за набиране на средства, но и да приема средства от България. Още по отношение на България организацията трябва да внимава да не компроментира самостоятелността си, но да възприема княжеството като приятелска страна. По последната точка намира изработените на Рилския конгрес на ВМОРО правилници за непрактични и неприложими, но оставя те да бъдат редактирани в бъдещето[3].
Сред взетите решения са назначаването на ново Задгранично представителство на ВМОРО в състав Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов[4], отговарящи съответно за приелите решенията на събранието Скопски, Солунски и Битолски революционни окръзи.
Последици
Съвместната работа на Христо Матов и Борис Сарафов прекратяват делението между централистите и сарафистите в Битолския и Солунския окръзи. Окончателното разцепление във ВМОРО обаче става факт. Дейците на Серската група приемат за нелегитимни срещите на десницата и подготвят убийството на ръководителите ѝ, а Пере Тошев и Гьорче Петров се оттеглят от революционното движение. В края на 1907 година Борис Сарафов и Иван Гарванов са убити от Тодор Паница по нареждане на Яне Сандански, след което десните лидери свикват Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Петров, Тодор. Съвещателното събрание от 1907 година, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 69 - 73.
- ↑ Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. С. 1994
- ↑ Силянов, Христо. Освободотелните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр.479-489
- ↑ Кратка информация от сайта http://znam.bg, посетен на 30.12.2010 г.
| ||||||||
