Пасха: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{обработка|енциклопедичност, форматиране, източници, препратки}}
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
По време на вечерята се извършва, ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет.
По време на вечерята се извършва, ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет.


Най-малкото дете в семейството пита "„Защо тази нощ е различна от всички други нощи?“", а бащата му отговаря: "„Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет“". По време на празника се пеят песни, възхваляващи бог Яхве.
Най-малкото дете в семейството пита "„Защо тази нощ е различна от всички други нощи?“", а бащата му отговаря: "„Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет“". По време на празника се пеят песни, възхваляващи бог Яхва.


На 29 март след залез слънце започва Пасха - осемдневен празник, на който се чества извеждането на евреите от Египет.
На 29 март след залез слънце започва Пасха - осемдневен празник, на който се чества извеждането на евреите от Египет.

Версия от 16:07, 2 януари 2011

Пасха е осемдневен празник, на който се чества извеждането на евреите от Египет.

По време на Пасха символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер.

На масата се подреждат най-красивите съдове и прибори, слагат се свещи и три парчета обреден хляб - маца. Пред главата на семейството се поставя голямо блюдо, от което не се яде. В него се слагат следните ястия: парче агнешко месо, символизиращо жертвоприношението в чест на бог Яхве; печено яйце, изразяващо скръбта от разрушения храм в Йерусалим; горчиви треви, напомнящи за горчивината на робството; настъргани ябълки, орехи, канела и вино, символизиращи глината, от която робите в Египет изработвали тухлите за строежите; магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода, напомнящи за оскъдната храна в пустинята и за пролетите сълзи.

По време на вечерята се извършва, ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет.

Най-малкото дете в семейството пита "„Защо тази нощ е различна от всички други нощи?“", а бащата му отговаря: "„Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет“". По време на празника се пеят песни, възхваляващи бог Яхва.

На 29 март след залез слънце започва Пасха - осемдневен празник, на който се чества извеждането на евреите от Египет.

Вечерта, след като се скрие слънцето, еврейските семейства се събират на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) - талмудска книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 200-годишното египетско робство.

С тази трапеза започва еврейската Пасха. А ритуалът край масата се провежда по строги правила, наречени „Седер" (ред, порядък).

В тази вечер главата на семейството чете за това как Всевишният заповядал на Мойсей да изведе еврейския народ от Египет. Фараонът не искал да пуска своите роби и на Египет били пратени наказания: водите на Нил се превърнали в кръв, улиците се изпълнили с пълчища от жаби, след това плъзнали кърлежи, нападнали диви зверове, започнал да измира добитъкът, градушка и скакалци сравнили със земята посевите, паднал тридневен мрак и накрая започнали да измират първенците в държавата.

По време на Пасха символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството.

На всяка празнична трапеза присъстват точно определени блюда:

Маца (безквасни питки от пшенично брашно) напомня за тестото, което не успяло да бухне, когато евреите бягали от Египет.

Марор - горчиви билки (смес от настърган хрян, варено цвекло и маруля), които да напомнят за горчивината на робството.

Харосет - сладка паста от орехи, сушени или свежи плодове, подправки и сладко вино - символизира глината, от която робите правили тухли за строежите на фараона.

Солена вода - за припомня сълзите, пролети от еврейските роби в Египет.

Зелени подправки, които се потапят в солената вода, за да символизират пролетта, плодородето е вечно възраждащия се живот.

Зроа - печено късче агнешко месо с кост, символизиращо пасхалното жертвоприношение и напомня за разрушението на Храма. Месото може да бъде изядено едва на следващия ден след Седер.

Всеки участник в празничната трапеза трябва да изпие 4 чаши вино.

Единственият продукт, за който в тия дни няма място на празничната маса, а и където и да било в еврейския дом, е хляб (хамец, който за разлика от маца е квасен продукт).

В днешни времена, когато и Израел е част от световното затлъстяване, здравното министерство в Тел Авив специално припомня на населението, че празничната трапеза не е повод за преяждане.

Ястията, подредени но масата по време на Седер, независимо че са чисти според религията, са много калорични и само за една вечеря всеки на празничната трапеза може да се сдобие с 3 000 калории.

Например, 2 лъжички харосет съдържа 200 калории, всяка чаша сладка газирана напитка - около 80, парченце маца - 150, а 4 чаши сладко червено вино са почти 600 калории.

Всеки, който не възнамерява да нарушава традициите, но и не иска да натрупа килограми, трябва да се въздържа от усърдно опитване на символичните блюда.

Денят след Седер е първият от празника. В Израел на 30 март не работят държавните учреждения и общественият транспорт, а болници, бърза помощ, гражданска защита и пожарната работят по съботно разписание.

За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, който е прието да се прекарва със семейството. Следващите 5 дни се наричат „полупразници" - част от държавните учреждения почиват, а останалите са на половин работен ден. Частните фирми сами решават към коя група да се присъединят.

Пасхалната седмица завършва с още един празник, който тази година се пада в понеделник, 5 април.

Както съобщиха от външното министерство много от израилтяните избират да посрещнат празника зад граница. Тази година 550 000 граждани на израел ще прекарат пасхалната седмица в чужбина. Най-предпочитаната дестинация е Турция - по курортите на южната ни съседка ще посрещнат Пасха 65 000 гости от Израел.


Пасха по Стария завет

Празникът Пасха (Песах) бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне. Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15-ия до 21-я ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

Пасха по Новия завет

Празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Вижте също

Външни препратки