Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]]
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]]
}}
}}
'''Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек''' (на [[френски]] ''Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec'', [[1734]] - [[1797]]) френски морски офицер.
'''Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек''' (на [[френски]] ''Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec'', [[1734]] - [[1797]]) е френски морски офицер, роден на [[13 февруари]] [[1734]] г. в [[Ландюдал]], [[Бретан]]. По време на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], Кергелен дьо Тремарек е [[капер]], но няма особен успех. При плаванията си през [[1767]] и [[1768]] г. за насърчаване на лова на [[моруна|моруни]] покрай бреговете на [[Исландия]], Ив Жозеф картира множество заливи и пристанища, извършва серия от астрономически наблюдения и коригира картата на [[Исландия]]. Събира много точни и интересни данни за тази малко позната тогава страна. Така например на него дължим първите достоверни описания на [[гейзер]]ите, както и любопитни сведения за съществуването на вкаменени дървета, което доказва, че в по-ранна геоложка епоха [[Исландия]], която днес е съвършено лишена от дървета, е била покрита от гори.


Роден в [[Ландюдал]], [[Бретан]]. По време на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], Кергелен дьо Тремарек е [[капер]], но няма особен успех. При плаванията си през 1767 и 1768 за насърчаване на лова на [[моруна|моруни]] покрай бреговете на [[Исландия]], Ив Жозеф картира множество заливи и пристанища, извършва серия от астрономически наблюдения и коригира картата на [[Исландия]]. Събира много точни и интересни данни за тази малко позната тогава страна. Така например на него дължим първите достоверни описания на [[гейзер]]ите, както и любопитни сведения за съществуването на вкаменени дървета, което доказва, че в по-ранна геоложка епоха [[Исландия]], която днес е съвършено лишена от дървета, е била покрита от гори.
Вярвайки, че трябва да съществува масивен южен [[континент]], който да балансира сушата в северното полукълбо, през [[1771]] г. френският крал [[Луи XV]] възлага на опитния бретонски мореплавател командването на експедиция за откриването на митичния континент ''Terra Australis Incognita'' в полза на [[Франция]]. На [[12 януари]] [[1772]] г. с корабите ''Fortune'' и ''Gros-Ventre'' Кергелен Тремарек напуска [[Мавриций]]. Плавайки на юг през мъгли, дъждове и бури, на [[12 февруари]] [[1772]] г. на 49º15` ю.ш. и 69º30` и.д. открива архипелагът, който днес носи неговото име. Кергелен Тремарек така и не успява да намери подходящо място за хвърляне на котва, за да може да слезе на сушата, а и загубва контакт с ''Gros-Ventre''. По време на свирепа буря ''Fortune'' получава сериозни повреди, което налага Кергелен Тремарек да поеме обратно към [[Мавриций]]. Той така и никога не успява да стъпи на откритите от него острови. За сметка на това Де Боагенок, капитанът на ''Gros-Ventre'', успява да слезе на сушата и да анексира новооткритите земи в полза на френската [[корона]].


Вярвайки, че трябва да съществува голям южен континент, който да балансира сушата в северното полукълбо, през 1771 френският крал [[Луи XV]] възлага на опитния бретонски мореплавател командването на експедиция за откриването на митичния континент ''Terra Australis Incognita'' в полза на [[Франция]]. На 12 януари 1772 с корабите ''Fortune'' и ''Gros-Ventre'' Кергелен Тремарек напуска [[Мавриций]]. Плавайки на юг през мъгли, дъждове и бури, на [[12 февруари]] [[1772]] на 49º15` ю.ш. и 69º30` и.д. открива архипелагът, който днес носи неговото име. Кергелен Тремарек така и не успява да намери подходящо място за хвърляне на котва, за да може да слезе на сушата, а и загубва контакт с ''Gros-Ventre''. По време на свирепа буря ''Fortune'' получава сериозни повреди, което налага Кергелен Тремарек да поеме обратно към [[Мавриций]]. Така той никога не успява да стъпи на откритите от него острови. За сметка на това Де Боагенок, капитанът на ''Gros-Ventre'', успява да слезе на сушата и да анексира новооткритите земи в полза на френската корона.
При завръщането си във [[Франция]], Кергелен Тремарек представя доклад от експедицията, в който потенциалът на островите, наречени от него Австралийска [[Франция]], е силно преувеличен. В резултат на това обаче бретонецът е натоварен с ръководството на още една експедиция, която на [[29 октомври]] [[1772]] г. отново поема в южна посока. Трите кораба от състава ѝ, ''Le Roland'', ''L'Oiseau'' и ''Le Dauphine'', достигат архипелага на [[14 декември]] [[1772]] г. На [[8 януари]] [[1773]] г. експедицията е принудена да поеме по обратния път, тъй като голяма част от екипажа е повален от [[скорбут]]. Капитанът е толкова разочарован от резултатите на това плаване, че прекръства тази безрадостна земя Островът на отчаянието.


При завръщането си във [[Франция]], Кергелен Тремарек представя доклад от експедицията, в който потенциалът на островите, наречени от него Австралийска Франция, е силно преувеличен. В резултат на това обаче бретонецът е натоварен с ръководството на още една експедиция, която на 29 октомври 1773 отново поема в южна посока. Трите кораба от състава ѝ, ''Le Roland'', ''L'Oiseau'' и ''Le Dauphine'', достигат архипелага на 14 декември 1773. На 18 януари 1774 експедицията е принудена да поеме по обратния път, тъй като голяма част от екипажа е повален от [[скорбут]]. Капитанът е толкова разочарован от резултатите на това плаване, че прекръства тази безрадостна земя Островът на отчаянието.
У дома Кергелен Тремарек не среща радушен прием. Кралят, подобно на мореплавателя, също е силно разочарован от постигнатото. В резултат на това Кергелен Тремарек е осъден и хвърлен в затвор близо до [[Самюр]] в долината на [[Лоара]]. Освободен е едва след [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. Получава реабилитация като жертва на монархията и е назначен за управител на пристанището в [[Брест]]. Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек умира като [[вицеадмирал]] на [[3 март]] [[1797]] г.

У дома Кергелен Тремарек не среща радушен прием. Кралят, подобно на мореплавателя, също е силно разочарован от постигнатото. В резултат на това Кергелен Тремарек е осъден и хвърлен в затвор близо до [[Самюр]], където прекарва около четири години. След Великата френска революция получава реабилитация като жертва на монархията и е назначен за управител на пристанището в [[Брест]]. Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек умира като [[вицеадмирал]] на [[3 март]] [[1797]].


Освен архипелага [[Кергелен (архипелаг)|Кергелен]] неговото име носи и подводен хребет в [[Индийския океан]].
Освен архипелага [[Кергелен (архипелаг)|Кергелен]] неговото име носи и подводен хребет в [[Индийския океан]].

== Източници ==
<references />


{{СОРТКАТ:Кергелен дьо Тремарек, Ив Жозеф дьо}}
{{СОРТКАТ:Кергелен дьо Тремарек, Ив Жозеф дьо}}

Версия от 14:15, 8 януари 2011

Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек
Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec
френски мореплавател

Роден
Починал
Семейство
Деца4
Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек в Общомедия

Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек (на френски Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec, 1734 - 1797) френски морски офицер.

Роден в Ландюдал, Бретан. По време на Седемгодишната война, Кергелен дьо Тремарек е капер, но няма особен успех. При плаванията си през 1767 и 1768 за насърчаване на лова на моруни покрай бреговете на Исландия, Ив Жозеф картира множество заливи и пристанища, извършва серия от астрономически наблюдения и коригира картата на Исландия. Събира много точни и интересни данни за тази малко позната тогава страна. Така например на него дължим първите достоверни описания на гейзерите, както и любопитни сведения за съществуването на вкаменени дървета, което доказва, че в по-ранна геоложка епоха Исландия, която днес е съвършено лишена от дървета, е била покрита от гори.

Вярвайки, че трябва да съществува голям южен континент, който да балансира сушата в северното полукълбо, през 1771 френският крал Луи XV възлага на опитния бретонски мореплавател командването на експедиция за откриването на митичния континент Terra Australis Incognita в полза на Франция. На 12 януари 1772 с корабите Fortune и Gros-Ventre Кергелен Тремарек напуска Мавриций. Плавайки на юг през мъгли, дъждове и бури, на 12 февруари 1772 на 49º15` ю.ш. и 69º30` и.д. открива архипелагът, който днес носи неговото име. Кергелен Тремарек така и не успява да намери подходящо място за хвърляне на котва, за да може да слезе на сушата, а и загубва контакт с Gros-Ventre. По време на свирепа буря Fortune получава сериозни повреди, което налага Кергелен Тремарек да поеме обратно към Мавриций. Така той никога не успява да стъпи на откритите от него острови. За сметка на това Де Боагенок, капитанът на Gros-Ventre, успява да слезе на сушата и да анексира новооткритите земи в полза на френската корона.

При завръщането си във Франция, Кергелен Тремарек представя доклад от експедицията, в който потенциалът на островите, наречени от него Австралийска Франция, е силно преувеличен. В резултат на това обаче бретонецът е натоварен с ръководството на още една експедиция, която на 29 октомври 1773 отново поема в южна посока. Трите кораба от състава ѝ, Le Roland, L'Oiseau и Le Dauphine, достигат архипелага на 14 декември 1773. На 18 януари 1774 експедицията е принудена да поеме по обратния път, тъй като голяма част от екипажа е повален от скорбут. Капитанът е толкова разочарован от резултатите на това плаване, че прекръства тази безрадостна земя Островът на отчаянието.

У дома Кергелен Тремарек не среща радушен прием. Кралят, подобно на мореплавателя, също е силно разочарован от постигнатото. В резултат на това Кергелен Тремарек е осъден и хвърлен в затвор близо до Самюр, където прекарва около четири години. След Великата френска революция получава реабилитация като жертва на монархията и е назначен за управител на пристанището в Брест. Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек умира като вицеадмирал на 3 март 1797.

Освен архипелага Кергелен неговото име носи и подводен хребет в Индийския океан.

Източници