Люксембургски език: Разлика между версии

Люксембургски език
Lëtzebuergesch
	Люксембургски език Lëtzebuergesch
Страна	Люксембург, Белгия;
Говорещи	300 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Германски; Западногермански; Горногермански; Немски; Среднонемски; Западни среднонемски; Мозелфранконски; Люксембургски;
Официално положение
Официален в	Люксембург
Регулатор	---
Кодове
ISO 639-1	lb
ISO 639-2	ltz
ISO 639-3	LUX
	Уикипедия на Люксембургски език
	Люксембургски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:14, 9 януари 2011

Люксембургският език (Lëtzebuergesch) е източнофранконски вариант на немския език, говорен от около 300 000 души в Люксембург, Белгия. От 1984 г. е кодифициран като "официален език" в Люксембург.

Класификация

Отнася се към Индоевропейското езиково семейство, Германска езикова група.

Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.

История

За люксембургците диалектът е силен национален символ. Развитието му е неразривно свързано с историята на Люксембург, макар че националното съзнание се е оформило едва през 20 век.

Например опитите за налагане на високонемската форма като основна по време на Втората световна война от една страна е засилило издигането на люксембургския до нов национален символ, а от друга това е довело до повишената употреба на основно френски заемки.

С цел съхраняване на люксембургската идентичност, правителството и медиите все повече спомагат за налагането на люксембургския и поощряват използването му.

Граматика

Съществителни и местоимения.

Граматическият род в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.

Падежи

В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.

Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:

Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)

Число на съществителните имена

В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.

Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж

1л. Ед.ч. ech, mech, mir — аз, мен, на мен

2л. Ед.ч. du, dech, dir — ти, теб, на теб

3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) - той, него, на него

3л. Ед.ч. ж.род si (se), si (se), hir (er) - тя, нея, на нея

3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) - то, него, на него

1л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis — ние, нас, на нас

2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech — вие, вас, на вас

3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) - те, тях, на тях

Учтивата форма се образува подобно на френския език от второ лице мн.ч.

Речник

Литература

Външни препратки

Уикипедия на Люксембургски език

Шаблон:Лингвистика-мъниче

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 SIL= LUX
 }}
 '''Люксембургският език''' (''Lëtzebuergesch'') е източнофранконски вариант на [[немски език |немския език]], говорен от около 300&nbsp;000&nbsp;души в [[Люксембург]], [[Белгия]]. От 1984 г. е кодифициран като "официален език" в [[Люксембург]].
 == Класификация ==
-Отнася се към [[Индоевропейски езици|Индоевропейското езиково семейство]], [[Германски езици|Германска езикова група]]. За класификацията на люксембургския език е много показателен фактът, че {{източник|имащите като роден език стандартен немски (горнонемски hochdeutsch), изпитват големи затруднения в разбирането на люксембургски.}}
+Отнася се към [[Индоевропейски езици|Индоевропейското езиково семейство]], [[Германски езици|Германска езикова група]].
 Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.
@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 '''Съществителни и местоимения.'''
 '''Граматическият род''' в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.
 '''Падежи'''
 В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и  (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.
 Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:
 * Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
 * Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)
@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.
 ''Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж''
-л. Ед.ч. ech, mech, mir - аз, мен, на мен
+л. Ед.ч. ech, mech, mir&nbsp;— аз, мен, на мен
-л. Ед.ч. du, dech, dir - ти, теб, на теб
+л. Ед.ч. du, dech, dir&nbsp;— ти, теб, на теб
 л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) - той, него, на него
@@ Ред 61: / Ред 61: @@
 л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) - то, него, на него
-л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis - ние, нас, на нас
+л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis&nbsp;— ние, нас, на нас
-л. Мн.ч. dir (der), iech, iech - вие, вас, на вас
+л. Мн.ч. dir (der), iech, iech&nbsp;— вие, вас, на вас
 л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) - те, тях, на тях