Музикален театър: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sl:Muzikal |
дребни |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Музикалният театър''' или '''мюзикълът''' е вид сценично изкуство, характерно за [[20 век]], което комбинира елементи от живото [[музика]]лно изпълнение и [[театър]]а. |
'''Музикалният театър''' или '''мюзикълът''' е вид [[сценично изкуство]], характерно за [[20 век]], което комбинира елементи от живото [[музика]]лно изпълнение, [[танц]]а и [[театър]]а. |
||
Музиката варира като звучене от [[джаз]]а до [[поп]] или [[класика]]. Текстът се нарича [[либрето]] (термин, заимстван от [[опера]]та). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал,лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]],а последният мюзикъл на Гершуин, „[[Извинете |
Музиката варира като звучене от [[джаз]]а до [[поп]] или [[класика]]. Текстът се нарича [[либрето]] (термин, заимстван от [[опера]]та). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност. При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]],а последният мюзикъл на Гершуин, „[[Извинете моя английски]]“ („''Pardon my English''“) - по текст на Айра Гершуин, брат на композитора. |
||
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла [[ |
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла „[[Вълкът и седемте козлета]]“ от [[Александър Владигеров]], където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части. |
||
Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части. |
|||
Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичен пример за мюзикъл е например „[[Котките]]“, по либрето на [[ТС Елиът|Т.С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]], представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам. |
Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичен пример за мюзикъл е например „[[Котките]]“, по либрето на [[ТС Елиът|Т.С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]], представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам. |
||
Версия от 14:52, 15 януари 2011
Музикалният театър или мюзикълът е вид сценично изкуство, характерно за 20 век, което комбинира елементи от живото музикално изпълнение, танца и театъра.
Музиката варира като звучене от джаза до поп или класика. Текстът се нарича либрето (термин, заимстван от операта). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност. При Джордж Гершуин жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на Мак-Евоя,а последният мюзикъл на Гершуин, „Извинете моя английски“ („Pardon my English“) - по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“ от Александър Владигеров, където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по нюйоркския Бродуей и в лондонския Уест енд. Емблематичен пример за мюзикъл е например „Котките“, по либрето на Т.С. Елиът и с музика на Андрю Лойд Уебър, представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.
Адаптации
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.
Сред най-известните филмови адаптации по мюзикли са „Кабаре“, „Исус Христос Суперзвезда“, „Коса“, „Фантомът от Операта“, „Евита“ и „Чикаго“.
Пример за обратния път на адаптацията е романът „Целувката на жената-паяк“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.