Николай Криденер: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 193.192.57.53 (б.), към версия на 212.122.166.248 |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Николай Криденер е роден през [[1811]] г. в [[ |
Николай Криденер е роден през [[1811]] г. в [[Русия]]. Произхожда от старинен дворянски род. Наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското Военноинженерно училище. Започва строева служба през 1828 г. След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на : Вюртемберски Пехотен [[полк]], Кексхолмски Гренадирски полк и Волински Пехотен полк. Военно звание [[генерал-майор]] от 1859 г. Като началник на XXVII-а Пехотна [[дивизия]] участва в потушавенето на Варшавското въстание. [[Генерал-лейтенант]] (1865). |
||
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)=== |
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)=== |
||
Версия от 09:36, 19 януари 2011
| Николай Криденер | |
| руски генерал | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ |
| Николай Криденер в Общомедия | |
Николай Павлович Криденер (Шаблон:Lang-ru) е руски офицер, генерал от пехотата, барон, участник в Руско-турската война от (1877–1878).
Биография
Николай Криденер е роден през 1811 г. в Русия. Произхожда от старинен дворянски род. Наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското Военноинженерно училище. Започва строева служба през 1828 г. След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на : Вюртемберски Пехотен полк, Кексхолмски Гренадирски полк и Волински Пехотен полк. Военно звание генерал-майор от 1859 г. Като началник на XXVII-а Пехотна дивизия участва в потушавенето на Варшавското въстание. Генерал-лейтенант (1865).
Участие в Руско-турската война (1877-1878)
При подготовката на войната е назначен за командир на IX-и Армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отряда успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст. На 8/20 юли 1877 г не успява да изпревари армията на Осман паша и превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната, че прилага остаряла тактика на настъпателния бой.
В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на отряди от Западния отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в превземането на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. Пловдив.
След войната
Повишен във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг Умира през 1891 г. Днес улица в гр. Никопол е наименувана „Генерал Криденер“.
Източници
- Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 101