Степан Макаров

Степан Осипович Макаров Степа́н Мака́ров
руски офицер
Роден	27 декември 1848 (8 януари 1849) Николаев, Русия
Починал	31 март (13 април) 1904 до Порт Артур
Учил в	Морски кадетски корпус
Награди	Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Златно оръжие „За храброст“
Степан Осипович Макаров в Общомедия

Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в Руско-турската война (1877-1878) и Руско-японската война (1904-1905), учен-теоретик на военноморското дело.

Ранни години 1849-1875

Степан Макаров е роден през 1848 г. в град Николаев (сега в Украйна) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се преселва в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех.

По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.

От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута Нагазаки - нос Добра надежда - Кронщад.

На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където пребивава до 1876.

От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".

От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в мичман.

По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.

Кариера

Служба в Черноморския флот 1876-1882

През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.

На 29 октомври 1880 е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 извършва хидрографски изследвания на протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг.

Служба в Балтийския флот 1882-1894

През февруари 1882 е приведен в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.

На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско море (1886-1888).

На 1 януари 1890 за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.

През октомври 1892 патентова ново откритие - бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.

Служба в Средиземноморския флот 1894-1896

На 7 ноември 1894 е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка от запад на изток и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896, като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 е повишен във вицеадмирал.

Експедиционна дейност

След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във Финския залив.

Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.

От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцево море и изследва бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя.

Последни години

Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.

На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904-1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур.

Памет

Неговото име носят град, връх и река на остров Сахалин; залив и провлак в Курилските о-ви; два залива и остров в Карско море; залив, два носа и полуостров на Нова Земя; залив в архипелага Земя на Франц Йосиф; ледник в Шпицберген; подводен връх в Охотско море; подводен връх в Тихия океан; подводна котловина в Северния ледовит океан; Държавната Морска Академия в Санкт Петербург; Националния университет по корабостроене в град Николаев, Украйна; Тихоокеанския военноморски институт във Владивосток; няколко улици в различни градове на Русия и Украйна; няколко кораба през различни години в Русия и СССР.

Съчинения

• "Об обмене вод Черного и Средиземного морей" /1885/;
• "Витяз" в Тихий океан" /т. 1-2, 1894/;
• "Об исследования Северного Ледови-того океана", СПБ, 1897;
• "Ермак" во льдах", ч. 1-2, СПБ, 1901.

Източници

• Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
• Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
• Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Макаров, Степан Осипович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​