Разлика между версии на „Топли дол“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Премахната редакция 3764856 на 89.25.17.90 (б.)
(Премахната редакция 3764856 на 89.25.17.90 (б.))
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедия Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 68.</ref>
 
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref>. Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<renameref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.</ref> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със бьгарскосръбско самосъзнание.
 
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото е открито училище. <ref name="Димитров" />
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, през ноември [[1920]] година селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. В [[1932]] година е построена нова училищна сграда.<ref name="Младенов" />
 
През [[1941]]-[[1944]] година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След [[1944]] година е в границите на [[бьлгарияЮгославия]] и наследилата я след разпада и&#768; Сърбия. В [[1965]] година Топли дол е включен в състава на община [[Власина Округлица]], а през [[1975]] г. - към община Сурдулица.<ref name="Младенов" />
 
==Население след 1878 г.==

Навигация