Долно Уйно: Разлика между версии
м площ = 10,748 |
м r2.5.1) (Робот Добавяне: fr:Dolno Ouïno |
||
Ред 97: | Ред 97: | ||
[[Категория: Села в Област Кюстендил]] |
[[Категория: Села в Област Кюстендил]] |
||
[[fr:Dolno Ouïno]] |
|||
[[ru:Долно-Уйно]] |
[[ru:Долно-Уйно]] |
Версия от 18:48, 23 януари 2011
Долно Уйно | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 16 души[1] (15 март 2024 г.) 1,55 души/km² |
Землище | 10,748 km² |
Надм. височина | 692 m |
Пощ. код | 2560 |
Тел. код | 07938 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 22862 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Долно Уйно в Общомедия |
Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
География
Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица и десния и приток - река Ломница, на 25 км.северозападно от гр.Кюстендил. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийска, Селище, Янковци .
Климат : умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Горно Уйно (1883-1920), Община Долно Уйно (1934-1958), Община Драговищица (1958-1961), Община Долно Уйно (1961-1978), Община Драговищица (1978 - 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2009 |
Население | 209 | 346 | 525 | 550 | 494 | 273 | 240 | 138 | 121 | 91 | 48 | 24 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка посища и мери и 216 дка овощни градини и се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници.Развити са домашните занаяти; има воденица.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В селото е открито училище през 1902 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. Училището е закрито през 1996 г. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. се основава читалище "Народна пробуда".
През 1944 г. е учредена Кредитна кооперация "Съгласие", през 1960 г. тя се присъединява към кооперация"Драговищица" - с.Горановци, а същата година уедрената кооперация се включва в състава на "Наркооп"-Кюстендил.
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Драговищица", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с.Драговищица.
Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.
Религии
Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметско неместничество - с.Долно Уйно, отговаря и за с.Горно Уйно.
Исторически, културни и природни забележителности
- Оброк "Свети Илия". Намира се на около 300 м. югоизточно от училището в местността "Свети Илия". На мястото има следи от крепостен зид.
Редовни събития
Личности
- Мирчо Асенов Стойков (20.10.1918 г. - 05 04 2005 г.) - партизанин, държавен и партиен деец, генерал-полковник, АБПФК.
Литература
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.404-409;
- Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.761-762;
- Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196;
- Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.26-28;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.86-90;
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
Външни препратки
|